Парите в Древна Гърция: драхмата и атинската сова

Много отдавна хората не плащали с монети. Те разменяли неща: коза срещу малко жито или зехтин срещу гърне. Плащали и с парчета метал. Претегляли метала на везни, за да знаят колко струва.

Историкът Херодот пише, че лидийците, народ в днешна Западна Турция, първи направили монети от злато и сребро. Скоро и гръцките градове направили свои монети. Монетата на гръцки е νόμισμα. Отначало тази дума означавала нещо, което всички се съгласяват да използват, обичай.

Някои гръцки думи за пари са по-стари от монетите. В древни времена като пари използвали железни шишове или гвоздеи. Една от думите за такъв шиш била ὀβολός. Шест шиша правели една шепа, δραχμή. Тази дума идва от глагол, който значи „грабвам“. По-късно старите имена останали и станали имена на малки сребърни монети.

В древна Атина парите работели така:

• 6 обола правели 1 драхма.
• 100 драхми правели 1 мина, μνᾶ.
• Талантът, τάλαντον, бил най-голямата единица. Това била огромна сума.

Оболът бил мъничка сребърна монета, добра за дребни покупки на пазара. Атиняните сечели и голяма монета, която струвала четири драхми, τετράδραχμον. Една такава монета тежи около 17 грама сребро.

На пазара, агората, един сарафин седял на маса. Масата на гръцки е τράπεζα. Гости идвали от други градове с други монети и той ги обменял срещу атински пари. Затова банката на гръцки и днес се казва τράπεζα, а банкерът е τραπεζίτης. На старогръцки τραπεζίτης бил сарафин.

Дребните пари също имали своя дума: κέρμα. Гърците и днес наричат κέρματα монетите в портмонето си.

Атина започнала да сече прочутите си монети от четири драхми в края на VI век пр.н.е. Учените не са съгласни за точната година: повечето казват около 515 г. пр.н.е., но предлаганите дати са от около 525 до 510 г. пр.н.е. На лицевата страна била главата на богиня Атина, с шлем. На обратната страна била нейната птица, совата, γλαῦξ, с малко маслиново клонче и полумесец. Три букви, ΑΘΕ, означавали „на атиняните“. Хората наричали тези монети просто „сови“.

Среброто, ἄργυρος, идвало от рудниците в Лаврион, южно от Атина. Около 483 г. пр.н.е. миньорите намерили много ново сребро. Всеки гражданин трябвало да получи по десет драхми. Но един водач на име Темистокъл, разказва Херодот, убедил атиняните вместо това да построят 200 военни кораба. Скоро тези кораби се били за Гърция срещу персите.

Совите се използвали в целия гръцки свят, дори в градове, които не обичали Атина. В една комедия на Аристофан някой вижда сова и пита: „Кой е донесъл сова в Атина?“ Това била шега, защото в Атина сови имало и без това предостатъчно. По-нататък в същата пиеса птиците обещават на съдиите „сови от Лаврион“. Тези сови, казват те, ще си свият гнезда в кесиите им и ще измътят дребни пари, κέρματα.

Драхмата живяла много дълго. След Гръцката война за независимост управителят Йоанис Каподистрияс сякъл през 1828 г. първите монети на новата гръцка държава. Наричали се „феникси“, на името на птицата, която се ражда отново от огъня. През 1832 г. старото име се върнало: Гърция отново имала драхма. Тя я използвала до 2002 г., когато мястото ѝ заело еврото.

Много думи за пари живеят и днес в гръцкия език:

• οβολός е малко парично дарение за добра кауза. На кутия за дарения може да пише «Δώστε τον οβολό σας», „Дайте своя обол“.
• νόμισμα е монета или валутата на една страна. На Нова година гръцките семейства режат пита, βασιλόπιτα, в която е скрита монета. Който я намери, ще е късметлия цялата година.
• τάλαντο днес означава талант, дарба за музика или изкуство.