Делоският съюз и Атинската империя

След победите от 480–479 г. пр. Хр. войната срещу Персия продължава по море. През 478 г. спартанецът Павзаний отвежда гръцкия флот до Византион, но поведението му настройва съюзниците срещу него. Тукидид (1.95–96) казва, че те доброволно предават водачеството, ἡγεμονία, на Атина и че Спарта се отказва от него от страх, че и други командири ще се покварят по същия начин.

„Делоски съюз“ е съвременно име. Тукидид говори просто за атиняните и техните съюзници, ξύμμαχοι, както той изписва σύμμαχοι. Аристотеловата Атинска политея (23.4–5) разказва, че Аристид определя първите плащания при архонта Тимостен и че той се заклева пред йонийците да имат едни и същи приятели и врагове, като в морето са потопени буци желязо, за да се скрепи клетвата. Както е предадена там, клетвата не назовава Персия. Тукидид нарича опустошаването на земите на персийския цар πρόσχημα, обявена цел или предлог, и думата оставя отворен въпроса за истинските намерения на Атина.

Тукидид 1.96 е ключовото място. Атина определя кои градове да дават кораби и кои пари. Нова атинска длъжност, Ἑλληνοταμίαι, „ковчежниците на елините“, получава φόρος: „защото така било наречено донасянето на парите“ (οὕτω γὰρ ὠνομάσθη τῶν χρημάτων ἡ φορά). Първата оценка възлиза на 460 таланта, макар учените да спорят какво е включвала тази сума. Общата съкровищница, ταμιεῖον, е на Делос, а събранията, ξύνοδοι, се провеждат в светилището. Историците обикновено пишат „данък“, макар Томас Мартин да смята, че „вноски“ е по-близо до официалния език, стига да помним, че плащанията са задължителни и постоянни.

Тукидид (1.99) обвинява съюзниците за последвалото. За да избегнат службата далеч от дома, повечето се съгласяват да плащат вместо да пращат кораби. Атинският флот расте с техните пари, а те губят военния си опит. В началото на Пелопонеската война само Хиос и Лесбос още дават кораби, а Перикъл може да разчита средно на 600 таланта годишно (Тукидид 2.13).

Тукидид (1.97) казва, че отначало съюзниците са αὐτόνομοι. После Наксос се отцепва и е върнат с обсада, „първият съюзен град, поробен въпреки установения ред“ (1.98). Той не дава година; съвременните оценки варират от около 470 до около 467 г. пр. Хр. Тасос въстава около 465 г. заради пазарите си на континента и мината си и на третата година от обсадата предава стени, кораби и мина (1.100–101). Главните причини за отцепванията, ἀποστάσεις, са неплатеният данък, липсващите кораби и отказът от служба (1.99).

След тежко поражение в Египет съкровищницата отива в Атина. Обичайната дата е 454/3 г. пр. Хр., когато започват издълбаните списъци, макар преместването да е могло да стане и по-рано, а разказът на Тукидид за тези години (1.96–118) изобщо не го споменава. Причината е или сигурност от Персия, или контрол над съюзниците: Плутарх (Перикъл 12) предава и двете мнения. Той разказва също, по Теофраст, че самосците предлагат преместването и че Аристид го нарича несправедливо, но изгодно (Аристид 25), история, която трудно се съчетава с 454 г., ако Аристид е починал около 465 г., както го датира Мартин.

По-късните въстания са наказвани по-сурово: Самос (441–439 г. пр. Хр.) губи стени и кораби и дава заложници след деветмесечна обсада (1.117), а Митилена (428–427) губи земите си и над хиляда мъже (3.50). Силата достига и извън съюза: Мелос, който отказва да се подчини на Атина и остава неутрален (5.84), е обсаден и през 416 г. мъжете му са избити, а жените и децата са поробени (5.116).

Надписите дават онова, което Тукидид не дава. Така наречените списъци на данъка всъщност не записват целия данък, а само шестдесетата част, една мина на талант, дадена на Атина. „Първият камък“, висок 3,8 метра и днес в 184 фрагмента, обхваща годините от 454/3 до 440/39 г. пр. Хр. Тасос например плаща 3 таланта до 448/7 г. и 30 от 443 г.; не е ясно дали това е свързано със старото му въстание. Обикновено се смята, че тези шестдесети части са помогнали за плащането на строежите на Перикъл, а критиците у Плутарх се оплакват, че парите на съюзниците „позлатяват“ града. Декретите показват по-строг контрол: декретът на Клиний (425/4 г. пр. Хр. или малко по-късно) изисква запечатани плочки за всяко плащане, а друг налага атинските монети, тегилки и мерки, макар датата му да е несигурна. През 413 г., казва Тукидид (7.28), Атина налага 5% мито върху морската търговия вместо данъка.

Атиняните у Тукидид говорят открито. Техните подбуди са „страх, после чест, по-късно полза“ (1.75), а неговият Перикъл им казва, че държат властта си, ἀρχή, „като тирания“ (2.63). Когато Атина се предава през 404 г., Спарта ѝ оставя дванадесет кораба (Ксенофонт, Елинска история 2.2.20), и съюзът не оцелява.