Тридесетте тирани в Атина (404–403 г. пр. Хр.)

Атина губи Пелопонеската война през 404 г. пр. Хр. След като Дългите стени и стените на Пирея са съборени, народът гласува да бъдат избрани трийсет мъже, които да превърнат бащините закони в държавно устройство (Ксенофонт, Елинска история 2.3.2, 2.3.11); според Атинската полития (34.3) това гласуване е наложено, защото Лизандър подкрепя олигарсите. Устройството така и не се появява. Тридесетте назначават Съвет и длъжностни лица по свой избор, прибавят Десет за контрола над Пирея и Единадесет за затвора (Атинска полития 35.1) и чрез Лизандър получават спартански гарнизон, φρουρά, начело с хармоста Калибий.

Отначало много граждани са доволни, защото новите управници удрят συκοφάνται, хора, живеещи от доноси и злонамерени обвинения (Ксенофонт 2.3.12; Ат. пол. 35.3). Главните извори ги наричат просто οἱ τριάκοντα. Ксенофонт кара Критий да сравни властта им с τυραννίς (2.3.16), но името Тридесетте тирани, използвано още от Поликрат през IV в. пр. Хр. (Аристотел, Реторика 1401a), изглежда се налага едва по-късно, при автори като Диодор и Юстин.

Убийствата скоро се насочват срещу богатите и знатните, отчасти за да бъде заграбено имуществото им. Атинската полития брои не по-малко от 1500 убити (35.4). Един оратор у Ксенофонт твърди, че за осем месеца Тридесетте са убили почти повече атиняни, отколкото пелопонесците за десет години война (2.4.21), но това е реторика, а не преброяване. Лизий разказва, че брат му Полемарх получава без съд обичайната им заповед да изпие κώνειον, бучиниш (12.17). Сократ у Платон казва, че с още четирима е получил заповед да доведе Леон от Саламин за екзекуция, а той просто се е прибрал у дома (Апология 32c–d).

За да разширят подкрепата си, Тридесетте вписват три хиляди граждани. Всеки извън този списък може да бъде осъден на смърт само от Тридесетте. Терамен, един от тях, възразява; Критий заличава името му и го осъжда (Ксенофонт 2.3.51). Разказите се различават в реда на събитията. Ксенофонт поставя гарнизона рано, а смъртта на Терамен преди превземането на Фила. Атинската полития (37) поставя първо Фила, после смъртта и след това около 700 спартански войници.

През зимата Тразибул тръгва от Тива с около седемдесет души и завзема крепостта Фила (Ксенофонт 2.4.2; Ат. пол. 37.1). Силите му нарастват до около 700, а после до около 1000 души (2.4.5, 2.4.10) и през нощта преминават в Пирея. В битката при Мунихия падат Критий, Хипомах, друг от Тридесетте, и Хармид, един от Десетте в Пирея (2.4.19).

Мъжете в града свалят тогава Тридесетте и избират други десет, а оцелелите от Тридесетте се оттеглят в Елевзина (2.4.23–24). С това войната не свършва. Олигарсите се обръщат към Спарта и Лизандър настъпва срещу Пирея, но цар Павзаний, противник на политиката му, сам повежда войска към Атика и насочва двете страни към мир, с посредници от Спарта: петнайсет у Ксенофонт (2.4.38), десет в Атинската полития (38.4).

Основната клауза е запазена в Атинската полития (39.6): «τῶν δὲ παρεληλυθότων μηδενὶ πρὸς μηδένα μνησικακεῖν ἐξεῖναι», никой не може да упреква никого за миналото. Изключени са Тридесетте, Десетте, Единадесетте и бившите управители на Пирея, освен ако не дадат εὐθύναι, отчет за длъжността си. Желаещите могат да се преместят в Елевзина, която остава отделна до около 401 г. пр. Хр. (40.4). Ксенофонт споменава ὅρκοι да не се таи злоба едва при това по-късно помирение (2.4.43), макар че още през 403 г. неговият Тразибул напомня на мъжете от града за онова, в което са се заклели (2.4.42); Атинската полития поставя условията през 403 г.

Доколко това се спазва, е спорно. Атинската полития казва, че Архин постига екзекуция без съд на един нарушител и че никой повече не нарушава условията (40.2). И все пак Лизий обвинява Ератостен, един от Тридесетте, а Есхин твърди по-късно, че Сократ е загинал, защото е обучавал Критий (1.173). Учените спорят и за самата формула: Карауан чете μὴ μνησικακεῖν като окончателност на правните претенции, а Джойс защитава традиционното тълкуване като амнистия.

Самата дума липсва. В тези пасажи Ксенофонт и Атинската полития използват μνησικακεῖν, а не ἀμνηστία. Речникът LSJ отбелязва за първи път ἀμνηστία в смисъл на амнистия в надпис от Милет от II в. пр. Хр. През 44 г. пр. Хр. Цицерон припомня примера на Атина и казва, че е употребил нейната гръцка дума (Филипики 1.1).