Тирания, олигархия и аристокрация: формите на управление в Древна Гърция

Древна Гърция не е била една държава. Всеки град-държава е имал своя форма на управление, свое πολίτευμα, и тя можела да се променя с времето. Гърците имали ясни думи за възможностите:

• Монархия (μοναρχία): управлява един човек, от μόνος „сам“ и ἀρχή „власт“. Царят се наричал βασιλεύς.
• Аристокрация (ἀριστοκρατία): „най-добрите“, οἱ ἄριστοι, имат властта, κράτος. На практика това били знатни семейства.
• Олигархия (ὀλιγαρχία): управляват малцина, ὀλίγοι, обикновено богати.
• Тирания (τυραννίς): един мъж взема властта извън закона.
• Демокрация (δημοκρατία): властта е у народа, δῆμος.

През IV в. пр. Хр. Аристотел ги подрежда по двойки („Политика“ 3, 1279a–b). Доброто управление работи за цялата общност, лошото за самите управляващи. Царската власт се изражда в тирания, аристокрацията в олигархия, а онова, което той нарича „конституционно управление“, в демокрация, която описва като власт в интерес на бедните. Днешните читатели често се изненадват да видят демокрацията в лошия му списък.

За нас тиранинът е жесток владетел. В ранната гръцка употреба думата казвала как човек е получил властта, а не как я използва: τύραννος управлявал без законно право. Речникът на Лидъл и Скот я смята за заемка, вероятно от лидийски или фригийски; точният ѝ произход е неизвестен. Някои били сурови. Херодот (5.92) разказва, че Периандър от Коринт поискал съвет от Тразибул от Милет, а той просто минал през една нива и отрязал най-високите класове. Периандър разбрал: трябвало да се отърве от първите граждани.

Най-известният случай е Пизистрат от Атина. Херодот (1.59) казва, че той ранил себе си и мулетата си, влязъл с колесница на агората и заявил, че враговете му са го нападнали. Въпреки предупреждението на Солон атиняните му гласували стража, въоръжена с тояги. С нея той превзел Акропола около 560 г. пр. Хр. И все пак, добавя Херодот, той запазил съществуващите длъжностни лица и закони. „Атинската полития“ (16), от Аристотел или негов ученик, казва, че заемал пари на бедните земеделци и че наричали управлението му златния век на Кронос. Прогонен два пъти, той имал властта само 19 от последните си 33 години (гл. 17; „Политика“ казва 17).

Малко тирании продължили дълго. Аристотел („Политика“ 5, 1315b) посочва 100 години за най-дългата, в Сикион, 73,5 години за Коринт и казва, че повечето били кратки. В Атина тиранията свършила през 510 г. пр. Хр., когато спартанският цар Клеомен с помощта на атиняни прогонил Хипий, сина на Пизистрат.

Много градове били ръководени от малка група. В ранна Атина най-високите длъжности се давали „по произход и богатство“ („Атинска полития“ 3.1). В Коринт, казва Херодот, олигархия на рода Бакхиади управлявала града и се женела само помежду си, докато Кипсел, според традицията около 657 г. пр. Хр., не я свалил и не станал тиранин.

Аристокрация ли е било това или олигархия? Границата не е ясна. За Аристотел аристокрацията служи на общото благо, а олигархията на богатите, а истинската разлика между олигархия и демокрация е богатството и бедността. Имената можели да се оспорват: той съобщава, че едни наричали Спарта демокрация заради общото възпитание и общите трапези, а други олигархия, защото длъжностните лица се избирали, а не се теглели с жребий („Политика“ 4, 1294b). Сведенията за повечето гръцки олигархии са оскъдни, затова много неща остават несигурни.

Дори демократична Атина два пъти попаднала под олигархия. През 411 г. пр. Хр. Четиристотинте отнели властта от народното събрание. През 404 г. пр. Хр., след поражението от Спарта, управлявала група от трийсет мъже с подкрепата на спартанците. Те убили поне 1500 души според „Атинската полития“ (35.4). Изгнаници, водени от друг Тразибул, атинянин, отвърнали на удара и през 403 г. пр. Хр. демокрацията се върнала. Тези мъже били олигархия, но ги помнят като „Трийсетте тирани“: дотогава τύραννος вече било обида.

Всички тези думи още са в речника на новогръцкия език на Триандафилидис, който показва как са се променили. Πολίτευμα е обичайната дума за формата на управление на една страна, с примера «Το πολίτευμα της Ελλάδας είναι η κοινοβουλευτική δημοκρατία». Самата държава е Ελληνική Δημοκρατία. Μοναρχία вече принадлежи на гръцката история: на референдума от декември 1974 г. около 69% от гласувалите отхвърлили монархията.

Други думи са се изместили. Τύραννος днес може да е всеки, който потиска другите, както в «είναι ένας τύραννος μέσα στο σπίτι», а думата се крие и в τυραννόσαυρος, динозавъра. Ολιγαρχία е и малка група, притежаваща голяма част от богатството на страната, οικονομική ολιγαρχία. Αριστοκρατία е и обществена класа, а иронично високомерен човек е «βαριά αριστοκρατία». Живи са и съставките: от ἄριστος идва άριστα, най-високата училищна оценка, а ὀλίγος станало λίγος, „малко“.

Най-голямата изненада е δορυφόρος. Това бил въоръженият страж на тирана, а Херодот подчертава, че хората на Пизистрат не били δορυφόροι, а носачи на тояги. Днес означава спътник, ново значение по образец на френското и английското satellite.