Пелопонеската война (431–404 г. пр.н.е.)

След Гръко-персийските войни Атина става много богата и силна. Тя има най-големия флот, στόλος, в Гърция, а много градове по островите и бреговете ѝ плащат пари като съюзници. Спарта, в Южна Гърция, има най-добрите войници на сушата и води своя собствена група съюзници в Пелопонес. Всеки от двата града се страхува от другия.

През 431 г. пр.н.е. войната започва. Нарича се Пелопонеска, защото Атина воюва срещу Спарта и съюзниците ѝ от Пелопонес. Тя продължава 27 години, с прекъсване от няколко години несигурен мир, εἰρήνη. Почти всяко лято спартанската армия навлиза в земите около Атина и изгаря нивите. Атиняните остават в безопасност зад Дългите стени и пращат корабите си да нападат вражеските брегове.

Случват се много ужасни неща: болест убива много атиняни, градове са обсадени, а огромна атинска армия загива в Сицилия. През 404 г. пр.н.е. гладуващата Атина, останала без кораби, се предава на Спарта.

Историкът Тукидид, атинянин, който преживява цялата война, отделя споровете, посочвани открито като поводи, от истинската причина. Споровете са за Коринт и старата му колония Керкира, за град Потидея на север и за едно атинско решение, което затваря пазарите на държавата за Мегара. Но най-истинската причина, пише той (1.23.6), е нарастването на мощта на Атина и страхът, който то поражда в Лакедемон, тоест в Спарта. Войната нарушава Тридесетгодишния мир, сключен от двете страни около четиринадесет години по-рано.

Перикъл, водещият стратег, στρατηγός, на Атина, има план: да се избягват битки на сушата, хората от селата да се приберат зад стените, да се разчита на флота и да не се завладява нищо ново (Тукидид 2.65.7). Но през 430 г. пр.н.е. в пренаселения град избухва смъртоносна епидемия, λοιμός, обикновено наричана Атинската чума (2.47). Лекарите не могат да направят нищо и много от тях също умират. Перикъл умира през 429 г. пр.н.е., две години и шест месеца след началото на войната (2.65.6).

След Перикъл, казва Тукидид, водачите на Атина са „по-равни помежду си“ и тъй като всеки иска първото място, предоставят държавните дела на желанията на тълпата (2.65.10). Най-известният от тях е Клеон. През 427 г. пр.н.е., след въстанието на Митилена на остров Лесбос, той убеждава народното събрание да гласува смърт за всичките ѝ мъже; на следващия ден атиняните променят решението си и пращат втори кораб, който пристига точно навреме. Тукидид го нарича „най-буйния от атиняните“ (3.36.6).

През 425 г. пр.н.е. атиняните затварят спартански войници на остров Сфактерия, край Пилос. Тук Тукидид (4.21.3) представя Клеон като ἀνὴρ δημαγωγός – водач на народа, най-убедителен пред тълпата. Клеон обещава да доведе спартанците до двадесет дни и успява. Година по-късно в комедията си „Конниците“ (424 г. пр.н.е.) Аристофан осмива един едва прикрит Клеон и се шегува, че δημαγωγία вече не е занимание за образовани и почтени хора.

През 422 г. пр.н.е. и Клеон, и спартанският пълководец Бразид загиват в битката при Амфиполис (5.10). Без тях двете страни подписват Никиевия мир през 421 г. пр.н.е. Въпреки това Тукидид брои всичко като една война от 27 години (5.26).

Мирът не издържа. През 416 г. пр.н.е. Атина обсажда малкия остров Мелос, който иска да остане неутрален, и след предаването му избива мъжете и продава в робство жените и децата; Тукидид предава преговорите преди обсадата, πολιορκία, в прочутия Мелийски диалог (5.84–116). През 415 г. пр.н.е. Атина изпраща голяма експедиция срещу Сиракуза в Сицилия. До 413 г. пр.н.е. тя се проваля напълно: най-малко 7000 пленници са затворени в каменоломните и „от многото малцина се върнаха у дома“ (7.87).

Същата година Спарта изгражда крепост в Декелея в Атика, пред очите на Атина, и държи там войска през цялата година (7.19). Персия, старият враг, вече плаща за спартански флот чрез царския син Кир (2.65.12). През 405 г. пр.н.е. спартанският адмирал Лизандър изненадва атинските кораби на брега при Егоспотами и пленява почти всичките (Ксенофонт, „Гръцка история“ 2.1.28).

Обсадена и гладуваща, Атина се предава през 404 г. пр.н.е. Тя трябва да събори Дългите стени и стените на Пирея и да запази само дванадесет кораба („Гръцка история“ 2.2.20). Спарта поставя на власт Тридесетте, запомнени като Тридесетте тирани, но демокрацията се връща през 403 г. пр.н.е.