Древна Спарта: животът в града на воините

Древна Спарта се е намирала в долината на река Еврот, в Лакония, в южната част на Пелопонес. Другото ѝ име е било Лакедемон (Λακεδαίμων). В нея не е имало величествени сгради. Историкът Тукидид пише, че ако Спарта някога опустее, хората в бъдеще няма да повярват колко могъща е била, защото храмовете и къщите ѝ са били толкова прости.

По земите на Спарта са живели три групи хора. Спартиатите (Σπαρτιᾶται) са били гражданите. Те са били малко, а мъжете не са обработвали земята. Периеките (περίοικοι, „живеещите наоколо“) са живели в съседните градове. Не са били роби, но не са имали глас в управлението на Спарта. Илотите (εἵλωτες) са обработвали земята и не са били свободни.

Спарта е имала едновременно двама царе от два различни рода. Съветът на старейшините, γερουσία (герусия), се е състоял от 28 мъже над шейсет години и двамата царе. Всяка година са избирали петима ефори (ἔφοροι, „надзиратели“), които са имали голяма власт. В народното събрание гражданите са гласували с викове. Спартанците казвали, че законите им идват от мъдрец на име Ликург, но дори древният писател Плутарх признава, че за него нищо не е сигурно.

Спартанското възпитание на момчетата се е наричало ἀγωγή (агоге), което означава „възпитание“. Според Плутарх момчето напускало семейството си на седем години. То живеело в група с други момчета и се подчинявало на най-смелото от тях, което било водач на групата. Възрастни мъже наблюдавали момчетата и ги карали да се състезават.

Животът бил суров нарочно. Момчетата били с късо подстригани коси и ходели боси. От дванайсетгодишна възраст, пише Плутарх, всяко момче получавало само по едно наметало на година. Спели на постели от тръстика, която скубели с голи ръце по бреговете на Еврот. Учели се да четат и пишат, но само колкото им трябвало. През повечето време се учели да се подчиняват, да търпят глад и студ и да се бият.

Момичетата не минавали през агоге, но и те спортували: тичали, борели се, хвърляли диск и копие. В Спарта е имало и музика, и поезия, а поетът Алкман пишел песни за девически хорове. Запомни, че Плутарх е живял повече от 500 години след класическа Спарта, затова историците четат разказите му внимателно.

Спартанските граждани можели да се упражняват постоянно, защото други хора работели за тях. Илотите обработвали земята и давали част от реколтата на своите господари спартанци. Много от тях живеели в Месения — област, завладяна от Спарта. Илотите били много повече от спартанците и спартанците се страхували от въстания, които понякога избухвали. Историкът Херодот разказва, че в битката при Платея през 479 г. пр.н.е. всеки от 5000-те спартиати довел със себе си седем илоти: общо 35 000 илоти.

Спартанският войник бил хоплит (ὁπλίτης) — пехотинец с тежко снаряжение, копие и голям кръгъл щит, ἀσπίς (аспис). Хоплитите се сражавали рамо до рамо в дълга и дълбока редица, наречена фаланга (φάλαγξ). Тукидид обяснява, че всеки мъж се стараел да стои близо до щита на съседа си отдясно.

Мъжете се хранели заедно на групи от около петнайсет души, на сиситиите (συσσίτια, „общи трапези“). Всеки член носел всеки месец ечемик, вино, сирене и смокини. Най-известното им ястие била черната чорба. Плутарх разказва за един чужд цар, който купил спартански готвач само за да я опита, а после тя изобщо не му харесала.

През 480 г. пр.н.е. цар Леонид и неговите 300 спартанци заедно с гръцките си съюзници се сражавали при Термопилите срещу огромната персийска армия. Загубили, но станали прочути със смелостта си. Година по-късно, при Платея, спартанците помогнали персите да бъдат победени окончателно. После Спарта и Атина станали съперници и в дългата Пелопонеска война (431–404 г. пр.н.е.) накрая победила Спарта.

Но броят на спартанските граждани непрекъснато намалявал. Сто години по-късно философът Аристотел пише, че не са останали дори хиляда. През 371 г. пр.н.е. тиванците победили спартанците при Левктра. Тогава Спарта загубила голяма част от Месения и много от своите илоти и никога повече не станала най-силният град в Гърция.

Спартанците били известни и с това, че казвали много с много малко думи. Плутарх разказва, че Филип II Македонски веднъж им изпратил заплаха: „Ако нахлуя в Лакония, ще ви прогоня.“ Спартанците отговорили писмено с една дума: „Ако.“ Такъв кратък и точен отговор и днес наричаме лаконичен — по името на Лакония.