Олимпийските игри в Древна Гърция

Олимпия се намира в западната част на Пелопонес, в зелена долина край река Алфей. Тя не е била град. Била е светилище, свещено място на Зевс, бащата на боговете. В свещената горичка, Алтис, имало олтари, храм на Хера, а по-късно и огромен храм на Зевс, построен между 470 и 456 г. пр.н.е.

Игрите били религиозен празник. Атлетите и гостите се молели и принасяли жертви на Зевс, а състезанията били начин да го почетат. Старата дума за състезание е ἀγών, а днес думата αγώνας все още означава мач или тежка борба.

Гърците броели първите игри от 776 г. пр.н.е. Бегач от Елида на име Кореб (Κόροιβος) спечелил единственото състезание, надбягване. Тази дата идва от древни списъци с победители, а самият празник може да е още по-стар. След това игрите се повтаряли на всеки четири години. Гърците наричали този четиригодишен период Ὀλυμπιάς, олимпиада, и броели годините с него, като с календар.

Отначало имало само една дисциплина: стадият, спринт на една дължина на пистата. Пистата също се наричала στάδιον, и от нея идва съвременната дума στάδιο (стадион). С годините гърците добавили още състезания:

• двойно бягане (724 г. пр.н.е.) и бягане на дълго разстояние (720 г. пр.н.е.);
• πένταθλον, пет дисциплини в една, и борба (708 г. пр.н.е.);
• юмручен бой (688 г. пр.н.е.) и надбягване с колесници с четири коня (680 г. пр.н.е.);
• панкратион, груба смес от юмручен бой и борба (648 г. пр.н.е.), и бягане с въоръжение (520 г. пр.н.е.).

Спортистът бил ἀθλητής, дума, свързана с ἆθλον, „награда“. И все пак в Олимпия наградата била съвсем проста: венец, στέφανος, от дива маслина, κότινος. Древният писател Павзаний разказва, че дивата маслина била донесена в Гърция от Херакъл. Победителят носел голяма слава на своя град, а поети като Пиндар пишели песни за олимпийските победители.

Гръцките градове често воювали помежду си. Но за игрите имало примирие, ἐκεχειρία. Според древното предание го установил Ифит, цар на Елида, през 776 г. пр.н.е. заедно с още двама владетели. По време на примирието атлетите и гостите можели да пътуват безопасно до Олимпия и обратно до дома си.

Не всички можели да се състезават. Атлетите били гръцки мъже и момчета. В определени дни омъжените жени нямали право да гледат игрите. Павзаний, автор на пътеписи от II век сл.н.е., разказва, че закон на Елида заплашвал да хвърли от скала всяка жена, хваната там.

Момичетата имали свои игри, Хереите, в чест на богиня Хера. На всеки четири години те тичали на същия стадион, по писта, по-къса с около една шеста. Победителките също получавали маслинов венец. Жените можели да спечелят в Олимпия и по друг начин: ако конете били техни, можели да бъдат обявени за победителки в надбягване с колесници.

Игрите продължили повече от хиляда години. Последните игри традиционно се датират в 393 г. сл.н.е. Скоро след това римският император Теодосий I забранил старите празници на боговете. По-късно наводнения и земетресения затрупали Олимпия с кал, докато археолозите отново я разкопали.

През 1896 г. Олимпийските игри започнали отново, в Атина. На гръцки съвременните игри и до днес се наричат Ολυμπιάδα, със същата дума като древния четиригодишен период: казва се «η Ολυμπιάδα της Αθήνας» за игрите в Атина през 2004 г.

Един съвременен обичай свързва днешните игри с Олимпия. От 1936 г., няколко месеца преди всяко издание, при храма на Хера се запалва огън със слънчевите лъчи и вдлъбнато огледало. Актриса, облечена като върховна жрица, води церемонията. Древните гърци не са правили това: то е нов ритуал на древно място. След това бегачи носят огъня, от факла на факла, до града домакин.