Атина и Спарта – сравнение

Древна Гърция не била една държава. Тя се състояла от стотици малки държави. Всяка от тях била πόλις (полис): град с полета и села наоколо, със свои закони и своя войска. Два от тях станали най-силните от всички: Атина, на гръцки Ἀθῆναι, и Спарта, Σπάρτη.

Атина се намирала в Атика, суха и камениста земя в Средна Гърция. Тя била близо до морето, а пристанището ѝ, Пирея, било пълно с кораби и търговци. Спарта се намирала в Лакония, в южната част на Пелопонес. Тя била навътре в сушата, в зелената долина на река Еврот, между високи планини.

Двата града дори изглеждали различно. Атина построила големи мраморни храмове на своя Акропол. Спарта не била голям град, а група от села с прости сгради. Историкът Тукидид писал, че ако един ден двата града опустеят, хората ще помислят, че Атина е била два пъти по-силна, отколкото е била в действителност, а Спарта – много по-слаба.

Гръцката дума πολίτευμα означава начина, по който се управлява една държава. Гърците я използват и днес: първият член на гръцката Конституция казва, че πολίτευμα на Гърция е парламентарна демокрация.

Атина станала δημοκρατία, „власт на народа“, след реформите на Клистен през 508 г. пр.н.е. Възрастните граждани мъже можели да говорят и да гласуват в народното събрание, ἐκκλησία, което се събирало около четиридесет пъти в годината. Съвет от 500 граждани, избрани с жребий, подготвял работата му. Но жените, робите и чужденците не гласували.

Спарта имала едновременно двама царе от два царски рода; всеки се наричал βασιλεύς. Те водели войската. С тях работел съвет от 28 старейшини, всички над шестдесет години. Петима ἔφοροι (ефори), избирани всяка година, имали голяма власт: всеки месец те и царете се заклевали, че ще спазват законите. Събранието на спартанците гласувало с викове, а не с броене на гласове. Тъй като малко хора имали най-голямата власт, Спарта често се нарича ὀλιγαρχία, „власт на малцина“. Но още в древността хората спорели: Аристотел съобщава, че някои виждали в Спарта смесица от царе, малцина управници и народ.

В Спарта градът решавал как да растат децата. Според писателя Плутарх едно момче напускало семейството си на седем години. То живеело в група с други момчета и започвало ἀγωγή, сурово обучение, за да стане войник. Момчетата се учели да се подчиняват, да търпят студ и глад и да се бият. Спартанските момичета също тренирали: бягали, борели се и хвърляли копие, за да израснат силни.

В Атина всяко семейство решавало само. Философът Платон описва как атинските момчета ходели при различни учители. Един ги учел да четат и пишат и да научават наизуст стихове на добри поети. Друг преподавал музика и лира. Треньор ги учел на спорт. Повечето атински момичета оставали вкъщи, където се учели да предат вълна и да водят домакинство.

В една прочута реч, която Тукидид влага в устата на атинския водач Перикъл, Атина се гордее, че градът ѝ е отворен за всички, докато спартанците, казва той, от детството си се упражняват в смелост с тежки упражнения.

Атина и Спарта били силни на различни места. Тукидид писал, че Спарта била най-голямата сила на суша, а Атина – по море. Атина имала голям στόλος, флот от бойни кораби.

Когато персите нападнали Гърция, двата града воювали заедно, а Спарта водела гръцкия съюз. През 480 г. пр.н.е. цар Леонид и неговите спартанци загинали при Термопилите, а същата година атинските кораби помогнали да се спечели морската битка при Саламин. След победата гръцките градове се разделили на две групи: едната водена от Атина, другата – от Спарта.

През 431 г. пр.н.е. между тях започнала дълга война, πόλεμος: Пелопонеската война. Тукидид смятал, че истинската ѝ причина била, че Атина ставала все по-силна, а Спарта се страхувала. През 404 г. пр.н.е. Атина се предала. Някои съюзници на Спарта искали да разрушат Атина, но Спарта отказала. Атина трябвало да събори Дългите си стени и да предаде всички кораби освен дванадесет. По-късно, през 371 г. пр.н.е., тиванците победили спартанците при Левктра и Спарта загубила първото си място в Гърция.