Гимназионът и палестрата в Древна Гърция

Думата γυμνάσιον идва от γυμνός, което означава „гол“. Глаголът γυμνάζω първо означавал „тренирам гол“. Гръцките мъже наистина спортували без дрехи. Историкът Тукидид пише, че този обичай започнали спартанците. Преди това дори атлетите на Олимпийските игри носели колан около кръста.

Гимназионът имал нужда от много място. Имал дълга писта за бягане и открит терен за хвърляне на диск и на ἀκόντιον, копието. Около дворовете имало покрити коридори с колони, наречени стои. Там атлетите можели да почиват на сянка или да тренират, когато вали.

Атина имала три големи гимназиона, всички извън градските стени: Академията, Ликейона и Киносарг. Всеки от тях бил и свещено място, със светилище на бог или герой.

παλαίστρα била по-малка. Името ѝ идва от πάλη, борба. Тя била квадратен двор, покрит с пясък, със стаи и колонади наоколо. Тук момчета и мъже упражнявали борба, бокс и скокове. Палестрата можела да бъде част от гимназион или отделна сграда в града.

Момчетата учели спорт при треньор, наречен παιδοτρίβης. Треньорите носели дълга пръчка и показвали с нея грешно поставена ръка или крак. Понякога атлетите се движели под музиката на флейта, защото гърците обичали плавните и равномерни движения.

Палестрата в Олимпия може да се посети и днес. Тя е построена през III век пр.н.е. В двора ѝ тренирали борци, боксьори и скачачи, а колонадите наоколо служели за съблекални. До нея се намира гимназионът на Олимпия от II век пр.н.е. Той бил дълъг около 220 метра и там преди Игрите тренирали бегачите, дискохвъргачите и копиехвъргачите.

Гръцките атлети намазвали тялото си със зехтин, ἔλαιον. Носели маслото в малко шишенце. В пясъчния двор на палестрата прахът и потта бързо полепвали по намазаната кожа.

Гърците нямали сапун. Затова след тренировка атлетът вземал извит метален инструмент, στλεγγίς, или стригил. Прекарвал го по ръцете, краката и гърба си и маслото излизало заедно с мръсотията и потта. После се измивал с вода. Намерени са много бронзови стригили и днес можеш да ги видиш в музеите.

Вазописците обичали да показват такива моменти. Върху вази и чаши виждаме млади атлети, които наливат масло, остъргват кожата си или се борят, докато треньор ги наблюдава. Тези картини ни помагат да разберем всекидневния живот в палестрата.

Гимназионът не бил само за спорт. Там се събирали мъже на всякаква възраст, за да гледат, да си говорят и да чуят новини. През V век пр.н.е. мислители и учители идвали в атинските гимназиони, за да разговарят с младежите. В една книга на Платон Сократ се връща от война и отива направо в палестра, защото знае, че там ще намери приятелите си.

През IV век пр.н.е. Платон преподавал в Академията, а неговият ученик Аристотел в Ликейона. И двете места били гимназиони. По-късно думата γυμνάσιον можела да означава и училище. В елинистическата епоха в гимназиона се обучавали ἔφηβοι, младежите на града.

Много гърци вярвали, че добрият ἀθλητής трябва да тренира ума си колкото и тялото си. Това е една от причините имената академия, лицей и гимназия и днес да се използват за училища в много страни.