Атинската агора

Думата агора (ἀγορά) първо е означавала събрание на хора, а после мястото, където хората се събират. В Атина агората е била равен, открит площад между три хълма: скалата на Акропола, хълма Ареопаг и един нисък хълм, наречен Колонос Агорайос.

На това място са живели хора много преди да стане площад. В началото на VI век пр. Хр., по времето на законодателя Солон (Σόλων), то става обществено пространство за всички граждани. Каменни стълбове са отбелязвали границите му. Един от тях, от около 500 г. пр. Хр., още носи своето послание: „Аз съм граничният камък на агората“. На гръцки такъв камък се нарича ὅρος.

През площада е минавал важен път – Панатинейският път. Всяка година по него към Акропола е вървяло голямо шествие в чест на богинята Атина. Близо до средата на площада е стоял олтарът на Дванадесетте богове. Атиняните са го смятали за самия център на града си: от него са измервали разстоянията до други места.

Агората е била и оживен пазар. Търговците са подреждали стоките си на площада и в сградите наоколо. Глаголът ἀγοράζω първо е означавал „прекарвам времето си на агората“. По-късно започва да значи „купувам на пазара“, а след това просто „купувам“. Продавам е било πωλέω.

Някой е трябвало да следи никой да не мами. Атиняните са избирали чрез жребий десет пазарни надзиратели, ἀγορανόμοι: петима за града и петима за пристанището Пирея. Философът Аристотел пише, че работата им е била да не допускат продажбата на развалени или фалшиви стоки.

Около площада е имало дълги сгради, наречени стои (στοά). Стоята е била покрита колонада: дълга зала, открита отпред, с редица колони. Там хората са намирали сянка през лятото и подслон от дъжда. В някои стои е имало магазини. Средната стоя, построена през II век пр. Хр., е служела главно за търговия. През 159–138 г. пр. Хр. царят на Пергам Атал II подарява на града голяма двуетажна стоя – Стоята на Атал.

На агората демокрацията е вършела всекидневната си работа. По западната ѝ страна са стояли най-важните обществени сгради:

• Булевтерионът (βουλευτήριον): залата за заседания на Съвета на петстотинте, βουλή. Съветът е подготвял новите закони, които после Народното събрание на всички граждани е обсъждало и гласувало.
• Толосът (θόλος): кръгла сграда от около 470 г. пр. Хр. Петдесет членове на Съвета, пританите, са работели там като своего рода всекидневно правителство.
• Паметникът на героите епоними: дълъг постамент с бронзови статуи на десетте героя, които са дали имената си на десетте фили (племена) на Атина.
• Царската стоя (Στοὰ Βασίλειος): службата на длъжностното лице, което е отговаряло за религията и законите.

Боговете никога не са били далеч. На хълма над площада се издига храмът на Хефест, бог на огъня и обработката на метали, и на Атина. Построен е през втората половина на V век пр. Хр. и стои и до днес. Мнозина го наричат Тесейон, въпреки че не е бил храм на Тезей.

Агората е била и място за мислене и разговори. Писателят Ксенофонт разказва, че философът Сократ (Σωκράτης) всяка сутрин е ходел на пазара и е прекарвал деня там, където е имало най-много хора, като е разговарял с всеки, който е искал да го слуша. Близо до края на агората археолозите са открили къщата на обущаря Симон, където според преданието Сократ се е срещал с учениците си.

Около сто години по-късно философът Зенон (Ζήνων) от Китион в Кипър е преподавал, като се е разхождал напред-назад в Пъстрата стоя (Στοὰ Ποικίλη), наречена така заради прочутите ѝ картини. Последователите му започват да бъдат наричани „хората от стоята“ – стоици.

Агората е пострадала от персите през 480/79 г. пр. Хр., от римляните през I век пр. Хр. и от херулите, народ от север, през 267 г. сл. Хр. По-късно постепенно е изоставена и върху нея са построени къщи. През 1931 г. Американската школа за класически изследвания започва разкопките ѝ. Наложило се е да бъдат съборени около 400 съвременни сгради. През 1953–56 г. Стоята на Атал е възстановена и днес в нея се помещава музеят на агората.