Училището и образованието в Древна Гърция

В Атина едно момче нямало само един учител. Имало трима, и всеки διδάσκαλος (учител) преподавал различен предмет, често на различно място. Родителите избирали учителите и им плащали. Никакъв закон не задължавал децата да ходят на училище.

Γραμματιστής преподавал γράμματα, буквите. Ученикът, μαθητής, се учел да чете, да пише и да смята. След това четял поемите на Омир и наизустявал дълги откъси. Поемите възхвалявали смели герои, а момчетата трябвало да станат като тях.

Κιθαριστής преподавал музика. В този μάθημα (урок) момчетата се учели да свирят на λύρα, лира, и да пеят песни на известни поети. Гърците вярвали, че ритъмът и музиката правят човека спокоен и възпитан.

Παιδοτρίβης бил учителят по спорт. На площадката за борба, παλαίστρα (палестра), момчетата тичали, скачали, хвърляли диск и копие и се борели. Силното тяло било част от доброто възпитание.

Всяка сутрин един роб водел момчето на уроци. Наричали го παιδαγωγός, „този, който води детето“. Той носел нещата на момчето, следял как се държи и го връщал у дома. Не бил учител, но стоял с момчето по цял ден.

За да се упражняват в писане, учениците използвали дървена плочка, покрита с восък. С остър стил те издълбавали буквите във восъка. С нагрятия плосък край изглаждали восъка и плочката отново била готова за писане. Книгите били дълги свитъци от папирус, наричани на гръцки βιβλίον.

За училищата в Атина знаем много от рисуваните съдове. Една прочута чаша на художника Дурис, днес в музей в Берлин, показва уроци. Един учител свири на лира заедно с ученик. Друг държи отворен свитък с първите думи на поема, а едно момче я рецитира. Трети проверява писането върху плочката на ученик. В ъгъла седи педагогът и чака.

Училището струвало пари, затова най-много учели синовете на богатите семейства. Философът Платон писал, че най-богатите момчета започвали училище най-рано и оставали най-дълго. Много бедни момчета трябвало да работят с баща си на полето или в работилница и затова учели много по-малко.

Повечето момичета не ходели на училище. Те оставали у дома и учели от майка си да предат вълна, да тъкат и да водят домакинството. В една книга на писателя Ксенофонт един мъж разказва, че жена му още не била навършила петнайсет години, когато се оженили, и че знаела много малко за света.

В Спарта било съвсем различно. Там държавата вземала всяко момче от семейството му на седем години. Момчетата живеели заедно на групи и тренирали усилено, за да станат войници. Учели се да се подчиняват, да са силни и да издържат на глад и студ. Това спартанско възпитание се нарича ἀγωγή (агоге).

Гръцката дума σχολή първо означавала свободно време или почивка. Само тези, които не трябвало да работят по цял ден, имали време да учат. Един музей в Берлин обяснява така чашата на Дурис: момчетата не учели за професия, като платените си учители. Учели, за да прекарват добре свободното си време като възрастни, с музика, поезия и хубав разговор. По-късно σχολή започнала да означава и беседа на учител, а после групата ученици, които го слушали.

След детските уроци някои млади мъже искали да учат още. През V век пр.н.е. учители, наречени софисти, пътували от град на град и срещу пари преподавали изкуството на словото. През IV век пр.н.е. философът Платон преподавал в Академията, парк извън Атина. През 335 г. пр.н.е. бившият му ученик Аристотел открил свое училище, Ликея. Имената им и днес се използват за училища на много езици.