Древногръцката скулптура: от куроса до класическия стил

Ако влезеш в Националния археологически музей в Атина, ще видиш редици млади хора от камък. Повечето са от VI век пр.н.е., архаичната епоха, и повечето са издялани от мрамор, μάρμαρον. Младите мъже се наричат κοῦροι (куроси), от κοῦρος, „младеж“. Младите жени се наричат κόραι (кори), от κόρη, „девойка“. Всички стоят изправени, гледат напред и се усмихват.

Куросът обикновено е гол. Ръцете му висят покрай тялото, а левият му крак е малко пред десния. Кората е облечена. С едната ръка тя повдига дългата си дреха, а в другата държи пред гърдите си цветна пъпка или плод.

Тези статуи са имали две задачи. Някои са били дарове за бог и са стояли в светилище. Други са стояли над гроба на важен човек като надгробен знак, σῆμα. Куросът от Анависос например изобразява Крез, мъж, загинал в битка. Гръцките скулптори са се учили от Египет и Изтока и скованата фронтална поза още го показва.

Днес тези статуи изглеждат бели или сиви, затова мнозина мислят, че гръцката скулптура е трябвало да е бяла. Не е така. Ако се вгледаш в повърхността на много античните статуи и релефи, ще видиш следи от боя. Цветът, на гръцки χρῶμα, е бил част от творбата, а не добавка.

Някои статуи още го показват. Големият курос от Сунион носи сандали, които са били само нарисувани на краката му. Кората Фрасиклея, намерена през 1972 г. в Меренда в Атика, носи накити и червена рокля. Шарките по дрехите ѝ са издълбани толкова ясно, че изследователите са успели да нарисуват отново цялата ѝ цветна украса. Внимателното изследване на Кората с пеплос от Акропола показва, че тя носи облеклото на богиня, вероятно Артемида.

На атинския Акропол корите падат, когато персите опожаряват града през 480 г. пр.н.е. Археолозите ги намират в края на XIX век почти там, където са паднали, и по няколко от тях още има следи от цвят. През 2007–2008 г. изложбата „Gods in Color“ в Харвард показа оцветени реконструкции на антични скулптури в естествен размер, за да си представят посетителите как са изглеждали в началото.

В началото на V век пр.н.е. гръцкият скулптор, γλύπτης, започва да изоставя скованата архаична поза. Статуите стават по-дълбоки и се правят така, че да се гледат от всички страни: както казва Националният археологически музей, скулптурата „завладява третото измерение“. Усмивката изчезва, а лицата стават спокойни и сериозни. Това е класическият стил.

Най-голямата промяна е в краката. Класическата статуя пренася тежестта си върху единия крак, а другият е отпуснат и изтеглен назад. Ханшът и раменете се накланят в противоположни посоки и тялото изглежда живо. Римският писател Плиний Стари („Естествена история“ 34.55–56) казва, че тази идея, статуя, която стои на един крак, е собствено откритие на Поликлет от Аргос. Поликлет създава и статуя, която художниците наричат κανών, „правило“, защото от нея вземат правилните пропорции на тялото, като от закон. Обикновено я отъждествяват с неговия Дорифор, копиеносеца, макар че Плиний споменава двете творби поотделно.

И други скулптори от V век пр.н.е. са още известни. Мирон създава Дискобола, хвърлящия диск. Атинянинът Фидий създава Атина Партенос, статуя висока 12 метра, от злато и слонова кост.

Много от най-известните гръцки статуи не са били от мрамор, а от бронз. Старогръцкият е имал една дума, χαλκός, и за мед, и за бронз. Оригиналните бронзови статуи днес са редки. Една от малкото е големият бронзов бог, намерен на морското дъно край нос Артемизион на Евбея: това е или Зевс с мълнията, или Посейдон с тризъбеца, и никой не може да каже със сигурност кой от двамата. Бронзовият младеж от Антикитера също е изваден от морето, от потънал кораб.

Много изгубени творби познаваме само от по-късни копия в мрамор, често римски. Диадуменът, намерен на Делос, атлет, който връзва около главата си лента на победата, е мраморно копие, направено около 100 г. пр.н.е., на бронзова творба на Поликлет. Копистът добавя ствол на дърво до крака му, защото мраморът има нужда от повече опора от бронза. Затова, когато гледаш „гръцка статуя“ в музей, попитай табелката: това оригиналът ли е или копие, направено векове по-късно?

Гръцкият и днес има специална дума за статуя, която почита човек: ανδριάντας, от старогръцкото ἀνδριάς.