Олимпия – светилището на Зевс

Олимпия се намира в западната част на Пелопонес, големия полуостров в южната част на Гърция. Тя е в зелена долина, където се срещат две реки, Алфей и Кладей, под малък хълм, наречен Кронион. Повечето древни места в Гърция са сухи и скалисти, но Олимпия е пълна с дървета. Хора са живели в тази долина много преди да има храмове, от около 4000 г. пр.Хр. Приблизително от X век пр.Хр. тук започнали да почитат Зевс, царя на боговете.

Сърцето на Олимпия бил Алтисът, свещеният участък на Зевс. Името му идва от местната форма на думата ἄλσος, горичка: малка гора. Такова място се нарича светилище – свято място, което принадлежи на бог. В Алтиса имало храмове, статуи и малки сгради, пълни със скъпоценни дарове. Близо до средата бил големият βωμός, олтарът на Зевс, където хората принасяли жертви на бога. На всеки четири години гърци от много градове идвали тук за празника на Зевс и за Олимпийските игри.

В южната част на Алтиса се издигал ναός, храмът на Зевс. Проектирал го архитект от близкия град Елида на име Либон. Строежът започнал около 470 г. пр.Хр., а храмът бил завършен около 456 г. пр.Хр. Той бил най-големият храм в целия Пелопонес. Бил построен в дорийски стил, с 6 колони на всеки край и 13 по всяка дълга страна. Всяка колона била висока над 10 метра. Строителите използвали местен камък, пълен с малки мидички. Покрили го с бяла мазилка от мраморен прах, за да прилича на мрамор.

Високо в двата края, в триъгълника под покрива, който се нарича фронтон, стояли големи мраморни статуи. Източният фронтон показвал надбягване с колесници от един мит, между героя Пелопс и цар Еномай, със Зевс прав в средата. Западният фронтон показвал дива битка между лапитите и кентаврите, същества наполовина хора, наполовина коне, с бог Аполон в центъра. По-малки издялани плочи, метопите, показвали дванадесетте подвига на героя Херакъл.

В храма седяло най-прочутото ἄγαλμα на Олимпия, тоест най-прочутата ѝ статуя. Атинският скулптор Фидий я направил около 430 г. пр.Хр. Тя била висока около 12 метра, колкото четириетажна къща. Зевс седял на трон. В дясната си ръка държал малка фигура на Нике, богинята на νίκη, тоест на победата. В лявата си ръка държал скиптър с орел на върха, а на главата си носел венец от маслина. Статуята била χρυσελεφάντινος, от злато и слонова кост: дървен скелет бил покрит с тънки плочки от слонова кост за кожата и от злато за дрехите и косата. Смятали я за едно от Седемте чудеса на света.

Фидий работел в ἐργαστήριον, тоест в работилница, точно на запад от храма. Тя била построена със същия размер като вътрешната зала на храма, за да може той да види как ще изглежда статуята. Археолозите намерили в работилницата и около нея глинени калъпи и инструменти, и дори малка чашка с името на Фидий. По-късно християните построили църква върху работилницата и стените ѝ още стоят.

Самата статуя е изгубена. Била отнесена в Константинопол и много историци смятат, че е изгоряла там при пожар около 475 г. сл.Хр. Знаем как е изглеждала от стари монети и от Павзаний, пътешественик, който я описал през II век сл.Хр.

В Олимпия имало много други сгради:

• Храмът на Хера, построен около 600 г. пр.Хр., един от най-старите гръцки храмове от този вид. Първите му колони били дървени.
• Редица малки съкровищници под хълма Кронион, където гръцките градове пазели даровете си за бога.
• Кръглият Филипейон, построен от цар Филип II Македонски след победата му при Херонея през 338 г. пр.Хр.
• Палестрата и гимназионът, където тренирали атлетите, стадионът и Леонидайонът, голяма къща за важни гости.

След Античността σεισμοί, тоест земетресения, съборили колоните на храма на Зевс, а наводненията на реките покрили руините с кал и пясък. До VII век сл.Хр. хората напуснали мястото. През 1830 г. Гърция подарила на Франция няколко метопи, открити от френски учени; днес те са в Лувъра, в Париж. През 1875 г. германски археолози започнали да разкопават цялото светилище и все още работят тук заедно с гръцки археолози.

Днес музеят показва статуите от фронтоните и метопите на храма, летящата Нике на Пеоний от около 420 г. пр.Хр. и статуя на Хермес, намерена в храма на Хера, която обикновено се приписва на Праксител. Олимпия е обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1989 г. През 2007 г. големи горски пожари изгориха хълмовете наоколо, но древните паметници не пострадаха.