Древногръцката керамика: чернофигурна и червенофигурна

В Древна Гърция почти всеки дом е използвал глинени съдове. В тях са пазели вода, вино и зехтин, с тях са готвели, яли и пили. Изпечената глина на гръцки се е наричала κέραμος (керамос). Оттам идва думата „керамика“.

В Атина много грънчари са работели в един квартал — Κεραμεικός (Керамикос), „квартала на грънчарите“. Отивали са там, защото малката река Еридан е имала хубава глина по бреговете си. Древният пътешественик Павзаний разказва друга история за името: за герой на име Керамос. Грънчарят, κεραμεύς, оформял мократа глина върху въртящо се колело — τροχός. След това художник, ζωγράφος, украсявал съда с ангоба — много фина, течна глина. Гръцките вази нямат глазура като нашите чинии: блясъкът им идва от тази ангоба.

Накрая съдовете влизали в много гореща пещ — грънчарската пещ, κάμινος. Изпичането имало три етапа. Първо влизал въздух и целият съд ставал оранжевочервен. После грънчарят затварял пещта и я пълнел с дим, така целият съд почернявал. Накрая отново влизал въздух. Грубата глина пак ставала оранжева, но фината ангоба оставала лъскаво черна.

Първият голям стил е чернофигурният. Художникът рисувал фигурите с ангоба, затова след изпичането те били черни върху оранжевата глина. После с остър инструмент издълбавал тънки линии в черното. Тези линии показвали очи, коса, мускули и гънките на дрехите. Понякога добавял малко пурпурночервено или бяло.

През VII век пр.н.е. град Коринт бил най-големият производител и търговец на рисувани съдове. Коринтските вази често показват редици от животни, например лъвове и птици. През VI век пр.н.е. Атина изпреварила Коринт и атинските чернофигурни вази пътували из цялото Средиземноморие. Много от тях са намерени в етруски гробници в Италия.

Един вид съд запазил стария стил много дълго. На Панатинеите, големия празник на богинята Атина, победителите в състезанията получавали големи съдове, ἀμφορεῖς (амфори), пълни със зехтин. Тези наградни амфори показват Атина с копие и щит. Художниците ги рисували в чернофигурен стил дори през IV век пр.н.е., когато този стил отдавна бил излязъл от мода.

Около 530 г. пр.н.е. художници в Атина опитали нещо ново: червенофигурния стил. Те разменили цветовете. Сега художникът оставял фигурите в цвета на глината, а фона покривал с черна ангоба. След изпичането фигурите били оранжевочервени върху лъскав черен фон. Много специалисти смятат, че работилницата на грънчар на име Андокид е била сред първите, които са го използвали, но това не е сигурно.

Защо това било по-добре? В чернофигурния стил художникът трябвало да издълбава всеки детайл. В червенофигурния можел да рисува детайлите с четка. Тънката четка давала меки линии за лица, ръце, коси и развети дрехи. Затова хората по червенофигурните вази изглеждат по-живи, а художниците можели да показват тела, които се обръщат и движат.

През V век пр.н.е. червенофигурният стил станал любимият стил на Атина. Някои от най-красивите гръцки вази в света са от това време. Атинските работилници правели червенофигурни вази до края на IV век пр.н.е.

Гръцките вази са като книжка с картинки за древния свят. Те показват богове и герои от митовете, но и всекидневния живот: атлети, войници, музиканти, жени, които носят вода, приятели на празненство. Печената глина освен това издържа хиляди години. Дори когато една ваза се счупи, парчетата ѝ остават в земята, а стиловете често се сменяли. Затова археолозите използват керамиката, за да датират местата, където копаят.

Някои майстори пишели имената си върху вазите. Думата ἔγραψεν значи „нарисува (го)“, значи назовава художника. Думата ἐποίησεν значи „направи (го)“. Обикновено назовава грънчаря, но някои специалисти смятат, че може да назовава собственика на работилницата. Малко майстори, като Ексекий, са се подписвали и с двете думи.

Всяка форма имала своя работа. Хидрията служела за носене на вода, киликсът бил широка чаша за пиене, а кратерът — голям съд за смесване на вино с вода. Днес можеш да видиш гръцки вази в музеи по целия свят, в Атина, Лондон, Париж и Ню Йорк.