Атинският Акропол

Думата акропол идва от гръцки: ἄκρος означава „най-високият“, а πόλις означава „град“. Значи ἀκρόπολις е „горният град“, най-високата част на един град, където хората можели да се защитават. Много гръцки градове имали акропол, но най-известният е Атинският.

Това е голяма скала насред Атина. Склоновете ѝ са стръмни и само от запад човек се изкачва лесно. Здрави стени пазят върха вече повече от 3300 години. Първата стена е построена през XIII век пр.н.е. около дома на микенски владетел.

През VIII век пр.н.е. скалата става свещено място. Атиняните почитали там Атина, богинята, която пазела техния град. Нейното име и името на града са почти еднакви: Ἀθηνᾶ и Ἀθῆναι. Всяка година атиняните правели в нейна чест голям празник — Панатинеите (Παναθήναια).

През 490 г. пр.н.е. атиняните побеждават персийската армия при Маратон. Скоро след това започват огромен нов храм на Акропола. Но той така и не е завършен. През 480 г. пр.н.е. персите се връщат, превземат Атина и разрушават храмовете на скалата.

Няколко години свещеното място остава в руини. После, през 448 г. пр.н.е., атиняните решават да го построят наново. По това време Атина е богата и силна. Нейният водач, Перикъл (Περικλῆς), започва голяма строителна програма, която продължава до края на века.

Гръцкият писател Плутарх разказва, че Перикъл избрал скулптора Фидий (Φειδίας) да наблюдава всички работи. Архитекти на Партенона били Иктин и Каликрат. Строители и скулптори работили много години с блестящ бял мрамор (μάρμαρον). Направили сградите толкова красиви, че хора от целия свят и днес идват да ги видят.

Посетителите и днес се качват от западната страна и и днес виждат четири сгради от времето на Перикъл:

• Пропилеите (Προπύλαια, „портата“): тържественият вход, построен през 437–432 г. пр.н.е. от архитекта Мнесикъл. Така и не са завършени напълно, защото избухва война между Атина и Спарта.
• Партенонът (Παρθενών): големият храм на Атина Партенос, тоест „Атина Девата“, построен през 447–438 г. пр.н.е. Има по 8 колони на късите страни и по 17 на дългите. Вътре стояла статуя на Атина от злато и слонова кост, дело на Фидий. Дълга издялана лента, фризът, показвала празника Панатинеи.
• Храмът на Атина Нике (Νίκη означава победа): малък и изящен храм близо до входа, построен през 427–424 г. пр.н.е.
• Ерехтейонът (Ἐρέχθειον): храм на Атина и на морския бог Посейдон, построен през 421–406 г. пр.н.е. Прочутият му портик има шест статуи на млади жени, които държат покрива: кариатидите (Καρυάτιδες).

След Античността сградите имат много господари. Партенонът става християнска църква, а по-късно, под османска власт, джамия. През 1687 г. венецианска армия напада Акропола. Османските войници държат барут в Партенона. При обстрела барутът избухва и големи части от храма рухват.

В началото на XIX век хора на британския лорд Елгин отнасят много скулптури, а също и една от кариатидите. От 1833 г. Акрополът е археологически обект на новата гръцка държава. От 1975 г. комитет от специалисти ръководи внимателна реставрация, камък по камък. През 1987 г. ЮНЕСКО вписва Акропола в списъка на Световното наследство.

Скалата е част и от новата история. През 1941 г., по време на Втората световна война, германски войници издигат своето знаме на Акропола. Една нощ двама млади гърци се качват горе и го свалят. Историята им ще прочетеш по-долу.