Партенонът: строеж, скулптури и история

Партенонът (Παρθενών) е храм, на гръцки ναός: домът на един бог. Атиняните го построили за Атина, богинята, която пазела техния град. Едно от имената ѝ било Атина Партенос, „Атина девицата“, защото в митовете тя никога не се омъжила. Думата παρθένος означавала млада неомъжена жена.

Окончанието -ών означава „място“ или „стая“, така че Παρθενών е „стаята на девицата“. Историците смятат, че отначало така се казвало едно помещение в храма, а по-късно цялата сграда, но не знаят със сигурност кое точно помещение.

Храмът бил замислен след Гръко-персийските войни. През 480 г. пр.н.е. персите изгорили храмовете на Акропола, включително един по-стар Партенон, който още се строял. През 448 г. пр.н.е. атиняните решили да възстановят светилищата си и Партенонът бил първата нова сграда. Работата започнала през 447 г. пр.н.е., когато градът се ръководел от Перикъл (Περικλῆς). Архитекти били Иктин и Каликрат, а скулпторът Фидий (Φειδίας) надзиравал целия проект, както разказва писателят Плутарх.

Партенонът е храм в дорийски ордер, най-простия и здрав от гръцките стилове, но има и много йонийски елементи. Построен е от бял мрамор (μάρμαρον). Редица колони (κίονες) го обикаля отвсякъде: по 8 на късите страни и по 17 на дългите. Основата му е около 31 на 70 метра, а всяка външна колона е висока около 10,4 метра.

Вътре имало две зали. В по-голямата, източна зала стояла голямата статуя на Атина. По-малката, западна зала имала четири йонийски колони и от 433 г. пр.н.е. градът пазел там обществените си пари.

Строителите използвали хитри похвати, които специалистите наричат „оптически корекции“, за да изглежда тежката сграда лека и жива:

• подът и гредите над колоните леко се извиват нагоре в средата;
• всяка колона е малко по-дебела по средата — тази извивка се нарича ентазис (ἔντασις);
• ъгловите колони са по-близо една до друга от останалите.

Сградата била завършена през 438 г. пр.н.е. Скулптурите на двата фронтона отнели още няколко години и били готови през 432 г. пр.н.е.

Партенонът бил покрит със скулптури, изработени от група скулптори, водени от Фидий. Имало три вида скулптурна украса:

• Фронтоните (ἀετώματα) — двата триъгълника под покрива в двата края. Източният фронтон показвал раждането на Атина, а западният — спора ѝ с морския бог Посейдон за земята на Атина. Пътешественикът Павзаний описва и двата (Павзаний 1.24.5).
• Метопите (μετόπαι) — квадратни плочи над външните колони. Те показвали митични битки: богове срещу гиганти на изток, гърци срещу амазонки на запад, лапити срещу кентаври на юг и Троянската война на север.
• Фризът (ζῳοφόρος) — изваяна лента, дълга около 160 метра, високо по стените зад колоните. Той показвал шествие от конници, колесници, музиканти и жертвени животни, обикновено тълкувано като големия празник на Атина, Панатинеите. В средата на източната страна сцена със сгънат плат може би показва новата дреха (πέπλος), поднесена на Атина, но учените още спорят за това.

Повечето скулптури някога били оцветени, макар че са останали само мънички следи от боя. Вътре стояла статуята (ἄγαλμα) на Атина, дело на Фидий, от злато и слонова кост. Богинята била въоръжена и държала в ръка малка Нике (Νίκη), богинята на победата. Римският писател Плиний дава височината ѝ — 26 лакътя, около 11–12 метра. Статуята е изгубена; познаваме я от малки по-късни копия.

Партенонът останал почти цял в продължение на много векове. В късноримско време го повредил пожар, а през IV век сл.Хр. бил поправен. По-късно бил превърнат в християнска църква. Източниците датират тази промяна различно — от скоро след поправката до около 600 г. сл.Хр. През 1205 г., под латинска (западна) власт, бил посветен на Богородица Атинска. След като османските турци превзели Акропола през 1458 г., станал джамия (източниците датират промяната различно: от скоро след завладяването до няколко десетилетия по-късно), а едно стълбище вътре станало минаре.

Най-голямото бедствие дошло през 1687 г. Венецианска армия обсаждала Акропола, а османският гарнизон държал барут в храма. По време на обстрела барутът избухнал и голяма част от сградата рухнала. В началото на XIX век хора на лорд Елгин отнесли много от останалите скулптури; спорът за тях има своя отделна страница.

След създаването на новата гръцка държава Партенонът станал национален символ. Реставратори работили по него от 1896 до 1902 г. и от 1923 до 1933 г. От 1975 г. гръцки специалисти го възстановяват камък по камък, а много от оригиналните му скулптури днес са в Музея на Акропола.