Хоплитът: въоръжението на древногръцкия воин

Хоплитът (ὁπλίτης) бил тежковъоръжен гръцки пехотинец. Името идва от ὅπλα – „оръжие“ или „снаряжение“. Някои книги казват, че идва от щит, наречен хоплон, но гръцките автори обикновено наричали щита ἀσπίς. През VI век пр.н.е. хоплитите станали главната бойна сила на гръцките градове държави.

Хоплитът бил гражданин на града, за който се сражавал. Трябвало сам да си купи снаряжението, а бронзът бил скъп. Затова само по-заможните мъже можели да бъдат хоплити. По-бедните се биели като леко въоръжени войници, с прашки, лъкове или метателни копия. Само много богатите можели да гледат коне, затова гръцките армии имали малко конници.

Хоплитите от един и същ град не носели еднаква униформа: всеки идвал с доспехите, които имал. Изключение били спартанците, защото тяхното снаряжение било еднакво.

Музеи по целия свят пазят части от доспехи на хоплити, а гръцките вази показват хоплити, които се готвят за война. Ето какво носел един хоплит, от главата до петите:

• Шлем (κράνος): от бронз. Най-често срещаният, коринтският шлем, покривал цялото лице без очите и устата. Пазел добре главата, но войникът не виждал и не чувал много добре. Много шлемове имали гребен от конски косми.
• Броня (θώραξ): тежка бронзова във формата на камбана или по-лека, от слепени пластове лен.
• Наколенници (κνημῖδες): бронзова защита за долната част на краката.
• Щит (ἀσπίς): голям и кръгъл, дървен и покрит с бронзов лист. Хоплитът пъхал лявата си ръка в ремък по средата и държал дръжка близо до ръба. Много щитове имали нарисуван знак, за да ги познават приятелите или за да плашат врага.
• Копие (δόρυ): дълго около 2 метра, с бронзов връх. С него се мушкало, обикновено не се хвърляло. Тежък бронзов накрайник на другия край го уравновесявал.
• Меч (ξίφος): късо второ оръжие, окачено от лявата му страна.

Хоплитите не се сражавали сами. Стояли рамо до рамо в дълги редици през бойното поле. Този строй се наричал фаланга (φάλαγξ). Щитът на всеки мъж покривал лявата страна на собственото му тяло и дясната страна на съседа. Така всеки хоплит имал нужда от съседа си, а съседът – от него.

Атинският историк Тукидид забелязал нещо интересно. Всеки войник се опитвал да скрие незащитената си дясна страна зад щита на съседа. Затова, пише той, войските винаги се изместват малко надясно, когато настъпват към битката (Тукидид 5.71).

Когато двете редици се сблъсквали, хоплитите блъскали с щитовете и мушкали с копията. За това трябвали сработване и тренировки. Който избягал, оставял дупка, която врагът можел да използва, затова било много важно да запазиш щита си. Плутарх, който пише векове по-късно, разказва за една спартанска майка, която подала щита на сина си и казала: „С него или на него.“ Тя искала да каже: върни се с щита си или нека те донесат върху него.

Много от думите на хоплита са живи и днес. В днешната гръцка армия οπλίτης е войник без звание, за разлика от офицерите. Военната служба се нарича θητεία; на старогръцки θητεία означавала платена работа за някой друг. Така младият грък, който отбива военната си служба, е „οπλίτης θητείας“.

Снаряжението също живее в думите. Мотоциклистът или пожарникарят носи κράνος. Полицията при безредици държи ασπίδα. Θώρακας е и думата за гръдния кош: лекарят може да поиска „ακτινογραφία θώρακος“, рентгенова снимка на гръдния кош. Изразът „η αιχμή του δόρατος“, „върхът на копието“, означава първата и най-остра част на една атака, подобно на българското „острието на атаката“. А όπλο е всекидневната гръцка дума за всяко оръжие.