Гръцката колонизация по Средиземно и Черно море

От VIII до VI век пр. Хр. групи гърци събирали багажа си, качвали се на кораби, πλοῖα, и отплавали далеч от дома. Търсели ново място, където да живеят и да построят нов град. Историците наричат това време епоха на Великата гръцка колонизация.

Защо заминавали? Гърция има много планини и само малки равнини, затова нямало достатъчно добра обработваема земя за всички. Хората ставали все повече и младите семейства имали нужда от земя. Гърция имала и малко метали, като калай и мед, затова гърците плавали отвъд морето, за да ги намерят и да търгуват. Понякога хората заминавали заради разпри в собствения си град.

Накрая гръцки градове имало по бреговете от Испания чак до далечния край на Черно море. В книга на философа Платон Сократ казва, че хората, които живеят между тези два края на света, живеят около морето „като мравки или жаби около локва“.

Новият град се наричал ἀποικία (апойкия), „дом надалеч“. Градът, от който идвали заселниците, бил неговата μητρόπολις (метрополия), „градът майка“. Обикновено метрополията решавала да изпрати хора и избирала водач, οἰκιστής (ойкист), тоест основател. Заселниците се наричали ἄποικοι. Не всички тръгвали по своя воля.

Преди пътуването гърците често питали за съвет бог Аполон в неговото μαντεῖον, Делфийския оракул. Историкът Херодот разказва забавна история. Жрицата в Делфи заповядала на царя на остров Тера да основе град в Либия. Но жителите на Тера дори не знаели къде е Либия! Накрая заселници от Тера основали Кирена в Северна Африка.

На новото място заселниците измервали земята, прокарвали прави улици и давали на всяко семейство парцел. Колонията била нов, свободен полис със свои закони: метрополията не я управлявала. Но двата града често поддържали тесни връзки, със същите богове и празници. Някои колонии дори слагали на монетите си същите изображения като метрополията си.

Някои от най-ранните заселници на запад дошли от остров Евбея. Те се установили на Питекуса, днешния остров Иския край Неапол. След тях възникнали много други градове в Южна Италия и Сицилия. Историкът Тукидид пише, че коринтяни, водени от Архий, основали Сиракуза в Сицилия, след като прогонили местните сикули.

Гърците от Фокея, град на брега на днешна Турция, били смели мореплаватели. Около 600 г. пр. Хр. те основали Масалия, днешния Марсилия във Франция. По-късно жители на Масалия основали в Испания град, наречен Емпорион, „търговското място“. Руините му са в Емпуриес, в Каталуния.

На изток гърците стигнали до Черно море, което наричали Εὔξεινος Πόντος, Понт Евксински, „морето, гостоприемно към чужденците“. Шампион бил Милет: римският писател Плиний го нарекъл майка на повече от деветдесет града. Сред колониите му били Истрос близо до устието на Дунав и Аполония на брега на днешна България.

Новодошлите срещали местните народи. Понякога търгували с тях, а понякога воювали с тях и им отнемали земята.

Колониите отдавна са история, но думите им живеят в новогръцкия език:

• αποικία и днес означава „колония“: древногръцка колония или колония на модерна империя. Учените говорят и за колония от корали или бактерии.
• Думата μητρόπολη има три живота. В часа по история тя е градът майка на една колония. Означава и голям, важен град, „метрополис“. А в Православната църква е голяма църковна област, митрополия, и нейният главен храм. Гръцкият речник дава пример: официалният молебен за националния празник се провежда в Μητρόπολη.
• εμπόριο означава „търговия“. Идва от древното ἐμπόριον, търговско селище. Гърция има дори Министерство на търговията.
• λιμάνι, „пристанище“, изминала дълъг път. Древната дума била λιμήν. Турският я взел като liman, а гръцкият я заел обратно като λιμάνι.

Гръцки ученик, който учи за колониите в час, отново чува тези думи в новините.