Атинската чума (430 г. пр.н.е.)

През 431 г. пр.н.е. избухва война между Атина и Спарта и техните съюзници. По съвет на Перикъл, водещия атинянин, хората от селата се преместват зад градските стени. Те докарват семействата и покъщнината си, а овцете и говедата си изпращат на Евбея (Тукидид 2.14). Мнозина нямат дом в града и през горещия сезон живеят в задушни колиби (2.52).

В началото на лятото на 430 г. пр.н.е. спартанците и съюзниците им отново нахлуват в Атика. Само няколко дни по-късно в Атина се появява болест, ἡ νόσος. Тя започва в пристанището Пирея, а някои казват, че врагът е отровил кладенците. Според чутото от Тукидид тя е започнала в Етиопия, отвъд Египет, а после е стигнала до Египет и Либия (2.48).

Никой не знае как да се бори с нея. Лекарите, ἰατροί, не познават болестта и умират в голям брой, защото се приближават до болните. Не помагат нито молитвите в храмовете, нито въпросите към оракулите, и накрая хората се отказват от тях (2.47).

Тукидид казва, че сам е боледувал и е гледал страданието на другите (2.48). Търсенето на причината оставя на други. Описва болестта, за да може всеки да я разпознае, ако някога се върне. Неговият разказ е главното антично свидетелство за епидемията.

Здрави хора изведнъж усещат силна горещина в главата, а очите им почервеняват. Гърлото и езикът изглеждат кървави, а дъхът мирише лошо. После идват кихане, пресипналост и силна кашлица (βήξ, в родителен падеж βηχός, в 2.49.3). Кожата е червеникава, с малки мехури и рани, но вътрешната горещина е толкова силна, че болните не понасят дори тънки дрехи. Мнозина умират на седмия или деветия ден. Други губят пръсти на ръцете и краката или очите си, а някои губят паметта си (2.49.8).

Той забелязва и нещо важно. Оздравелите се грижат за болните с повече увереност, защото болестта не поразява смъртоносно два пъти един и същ човек (2.51.6). На днешния читател това напомня за идеята за имунитет.

Болестта променя и поведението на хората. Храмовете, където са се настанили новодошлите, се пълнят с мъртви. Старите погребални обичаи, ταφή, рухват: някои слагат своя мъртвец на клада, приготвена за друг, и я запалват (2.52). Тукидид говори за ἀνομία, беззаконие. Нито страхът от боговете, нито човешкият закон спират някого, казва той, защото никой не очаква да доживее до съд (2.53). Това е картината на един автор, затова не можем да проверим доколко важи за всички атиняни.

Загубите са огромни. Тукидид брои поне 4400 хоплити и 300 конници, а за броя на останалите казва, че не е могъл да бъде установен (3.87). Болестта трае две години, отслабва и се връща през зимата на 427/426 г. пр.н.е. за още поне една година. Съвременни автори често предполагат, че е умряла до една трета от населението, но Тукидид не дава общ брой.

Перикъл е обвинен и глобен, после отново избран за стратег. Умира две години и шест месеца след началото на войната (2.65), значи през 429 г. пр.н.е. Плутарх казва, че болестта бавно го изтощава, след като е изгубил синовете си Ксантип и Парал (Перикъл 36, 38).

Старците си спомнят един стих: «ἥξει Δωριακὸς πόλεμος καὶ λοιμὸς ἅμ᾽ αὐτῷ», ще дойде дорийска война и с нея мор. Някои твърдят, че старата дума е била λιμός, глад (2.54). На новогръцки двете думи звучат напълно еднакво, [limós].

Въпреки името „чума“, никой не е доказал, че това е било онова, което лекарите днес наричат бубонна чума. Лекари, чели Тукидид, са предлагали чума, коремен тиф, петнист тиф, едра шарка и морбили. Преглед на Бърк Кюня от 2004 г. не откри съгласие между учени и лекари и самият той клонеше към морбили.

През 1994–95 г. строежът на метростанция Керамикос разкрива масов гроб. Мъртвите лежат натрупани в шахта, с малко евтини дарове. Археоложката Ефи Базиотопулу-Валавани го датира в 430–426 г. пр.н.е. и го определя като погребение в паника, „твърде възможно“ заради мор. Един ранен доклад посочва около 90 скелета в шахтата и може би 150 души в цялото погребение. Изследователите дават на момиче на около единайсет години името Миртида и възстановяват лицето ѝ по черепа.

През 2006 г. екип на Атинския университет, воден от Манолис Папагригоракис, съобщава за ДНК, близка до причинителя на коремния тиф, в три зъба от гроба. Критици отговарят в същото списание със статия, озаглавена „Няма доказателство, че коремният тиф е причинил Атинската чума“. Освен това коремният тиф отговаря само отчасти на Тукидид, защото неговата болест избухва много по-бързо. Въпросът остава открит.