Гръцки корени в медицинската терминология

Най-старите писмени извори на западната медицина са Хипократовите съчинения от V и IV в. пр. Хр., и в тях вече има много специални термини. Както обяснява лекарят Хенрик Вулф, гръцкият остава език на медицината и след римското завоевание: римляните нямат сравнима традиция, повечето лекари в империята са гърци, а трудовете на Гален от Пергам (II в. сл. Хр.) дълго се ценят наравно с Хипократовите.

В началото на I в. сл. Хр. римлянинът Целз написва на латински De Medicina по гръцки извори. Вулф различава три решения: той копира гръцка дума (pyloros), дава ѝ латинско окончание (stomachus) или превежда образа ѝ (caecum за τὸ τυφλόν, „сляпото черво“).

От Ренесанса нататък латинският е общият език на медицинските книги. Когато по-късно отстъпва място на националните езици, новите термини продължават да се образуват главно от гръцки корени, защото латинският по-трудно образува сложни думи. Примерът на Вулф е нефректомия, която на медицински латински би трябвало да се изрази като excisio renis.

Новогръцкият добавя още един пласт: много от тези корени са и днес обикновени думи. Καρδία сега е καρδιά, със значението, което има още у Омир; αἷμα е αίμα, а δέρμα е запазила формата си. Който учи гръцки, среща корените на кардиология и дерматология във всекидневната лексика.

Други древни думи живеят в официален или специален стил, до друга всекидневна дума. Новогръцкият речник на Триандафилидис отбелязва ήπαρ като анатомичен термин и го обяснява просто с το συκώτι; собственият му пример при συκώτι казва, че ηπατίτιδα, хепатитът, е болест на συκώτι. И тази всекидневна дума има гръцка история: речникът я извежда от ἧπαρ συκωτόν, черен дроб на животно, угоено със смокини. По същия начин οστό е книжовната форма на ὀστοῦν, а речникът я обяснява с κόκαλο, от средновековното κόκκαλον, а то от κόκκαλος, ядка от шишарка.

Стомахът показва по-сложно разделение. Всекидневното στομάχι идва от στόμαχος, което у Омир е гърлото и едва по-късно стомахът, докато медицинският корен γαστρ- идва от γαστήρ, „корем“.

Най-известното медицинско окончание първоначално не значи възпаление. То е женски род на прилагателни на -ίτης, и такива форми често се употребяват самостоятелно, като νόσος, „болест“, се подразбира. LSJ превежда ἀρθρῖτις като „на ставите, в ставите“: Хипократовото De affectionibus (30) го има с νόσος, а Афоризмите (3.16) самостоятелно, за подагра. Πλευρῖτις, плевритът, се среща в Афоризмите (3.23) и у Аристофан (Жените в Народното събрание 417).

Формата дори не е трябвало да назовава болест. В Хипократовото De ossium natura (10) и у Диоген от Аполония, цитиран от Аристотел (Historia animalium 512a6) ἡ ἡπατῖτις е вена, като φλέψ се подразбира: буквално „тази на черния дроб“.

Тясното значение „възпаление“ е ново; справочник за английските афикси го датира към XVIII в., в английския език. Новогръцкият отразява тази смесена история. Триандафилидис извежда αρθρίτιδα и πλευρίτιδα от древните думи, но γαστρίτιδα и βρογχίτιδα от новолатинския, а αμυγδαλίτιδα и ωτίτιδα от френския. За ηπατίτιδα посочва новолатинския за днешното значение, а зад него древното ἡπατῖτις.

И така, много „гръцки“ медицински думи са дошли в гръцкия отвън. Триандафилидис извежда καρδιολόγος от френското cardiologue, νευρολόγος от neurologue и παιδίατρος от pédiatre: елементите са древни, но прекият източник е съвременният френски.

Там, където други езици пазят латинския, гръцкият е склонен да използва свой материал. Вулф пише, че новогръцкият допуска само гръцки термини и затова мускулно-кожният нерв е το μυοδερματικό νεύρο. Френското appendicite е предадено като σκωληκοειδίτιδα, от σκωληκοειδής, „червеобразен“.

Значенията също са се движили, така че коренът е подсказка, а не определение:

• νεῦρον: сухожилие у Омир и Платон; LSJ отбелязва за първи път „нерв“ у Еразистрат (III в. пр. Хр.), цитиран от Гален.
• ἀρτηρία: дихателната тръба, а също и артерията; на гръцки трахеята и днес е τραχεία αρτηρία.
• μῦς: едновременно мишка и мускул, както латинското musculus, „мишчица“.
• καρκίνος: рак (животното); в Афоризмите (6.38) разяждаща язва или рак.