Медицината в Древна Гърция и Хипократовата клетва

Много преди болниците заболелите гърци често се обръщали към боговете. Бог на медицината бил Асклепий, син на Аполон. С него били свързани две богини: дъщеря му Хигия, „Здраве“, и Панакея, „Всеизцеляващата“. В „Илиада“ на Омир двамата му синове, Махаон и Подалирий, са лечители, които се грижат за ранените воини при Троя.

Болните пътували до светилищата на Асклепий, асклепионите. Най-прочутото било в Епидавър, на Пелопонес, където Асклепий бил почитан от VI век пр.н.е. Болните се пречиствали, правели дарове и после спели в специална зала, ἄβατον. Този лечебен сън се наричал ἐγκοίμησις. Те се надявали богът да им се яви насън и да им каже какво лечение да следват.

Но в Гърция имало и лекари, които били занаятчии, а не жреци. Лекарят се наричал ἰατρός, а днес гърците все още казват γιατρός. Той посещавал болните у дома, преглеждал ги и ги съветвал за храна, почивка, упражнения или лекарства. На тази страница ще се запознаеш с най-прочутия от тези лекари, Хипократ от Кос, и с клетвата, която носи неговото име.

Хипократ произхождал от остров Кос в югоизточната част на Егейско море и живял през V век пр.н.е. За живота му знаем много малко. Платон споменава „Хипократ от Кос, Асклепиада“ като прочут учител, на когото един младеж можел да плати, за да учи медицина („Протагор“ 311b). Асклепиадите били род лекари, които смятали, че произлизат от Асклепий.

Под неговото име до нас са стигнали около шестдесет медицински книги: Хипократовият корпус. Вероятно са написани от няколко автори за дълъг период и понякога дават различни съвети. Не можем да знаем със сигурност кои от тях, ако изобщо има такива, е написал самият Хипократ.

Много от тези книги свързва нов начин на мислене. Авторът на „За свещената болест“ казва, че епилепсията, която мнозина приписвали на боговете, има „естествена причина“ като другите болести и че хората я наричат божествена само защото не я разбират. Някои Хипократови автори обяснявали здравето като равновесие между четири телесни течности: кръв, слуз, жълта жлъчка и черна жлъчка.

Голямото светилище на Асклепий, което посетителите виждат днес на Кос, е построено главно след Хипократ, от IV век пр.н.е. нататък. Гръцкото министерство на културата свързва научната медицина, практикувана там, с училището, което Хипократ основал на острова.

Хипократовите лекари се учели, като наблюдавали внимателно болните. В „Епидемии“ I (раздел 11) авторът дава кратко правило: „Разказвай миналото, разпознавай настоящето, предсказвай бъдещето.“ Две гръцки думи зад този метод и днес са основни термини на медицината. Διάγνωσις, от διαγιγνώσκω, „различавам“, е работата да решиш каква болест има пациентът. Πρόγνωσις, „знание отпреди“, е предвиждането как ще се развие болестта; една Хипократова книга дори се казва „Прогностика“.

Същият откъс добавя: „При болестите свикни с две неща: да помагаш или поне да не вредиш.“ Казва още, че изкуството има три части, болестта, болния и лекаря, и че болният трябва да се бори с болестта заедно с лекаря.

Главното средство за лечение, θεραπεία, често била δίαιτα: не само храната, а целият начин на живот, с почивка, упражнения и бани. Φάρμακον можело да бъде лекарство, но същата дума можела да означава и отрова, затова лекарят трябвало да го използва внимателно.

Ὅρκος, Клетвата, е кратък текст на йонийския гръцки на Хипократовите книги. Започва с ὄμνυμι Ἀπόλλωνα ἰητρόν, „Кълна се в Аполон Лечителя“, и призовава за свидетели Асклепий, Хигия, Панакея и всички богове. След това новият лекар обещава:

• да почита учителя си като свой родител и да учи на изкуството синовете на учителя си без заплащане;
• да прилага режима на живот „за полза на болните“ и никога да не им вреди;
• да не дава никому смъртоносно средство, дори да го помолят, и да не дава на жена песар за аборт;
• да не оперира болни от камъни, а да остави това на хората, които вършат тази работа;
• да мълчи за това, което види или чуе „при лечението“, ἐν θεραπείῃ, и извън него.

Кой я е написал и кога? Не можем да знаем дали я е написал самият Хипократ. Често я датират в края на V или в IV век пр.н.е., но въпросът е спорен: през 2019 г. класическият филолог Кристиан Толса твърди, че етичните ѝ правила може да са по-късна, елинистическа добавка към по-стара клетва за вярност към учителя. През 1948 г. Световната медицинска асоциация приема съвременно обещание, Женевската декларация, която някои медицински факултети днес четат при дипломирането.