Музиката в Древна Гърция: лира, авлос, кифара

Думата μουσική (мусике) идва от Μοῦσαι, музите, богините на песента и поезията. Отначало е означавала всяко изкуство на музите, най-вече поезията, която се пее. Затова стихотворението често е било песен, а песента е можела да придружава танц.

Музиката е звучала при много поводи: на празници и жертвоприношения за боговете, на сватби, на пиршества и в театъра. Използвали са я дори на война. Историкът Тукидид (5.70) разказва, че спартанските войници вървели бавно към битката, а сред тях имало много свирачи на авлос. Това не било заради религията, обяснява той. Помагало им да вървят в крак и да пазят строя.

Момчетата, чиито семейства можели да платят на учител, се учели да свирят на лира. Платон (Протагор 326a) казва, че учителят по музика, κιθαριστής, учел момчетата да свирят, а после да пеят стиховете на добри поети. Такива уроци се виждат в рисунките върху вази. Повечето момичета не ходели при учител, но можели да учат музика и танци у дома.

Една стара гръцка поема, Омировият химн за Хермес, разказва как е изобретена лирата. Бог Хермес, още бебе, намерил костенурка пред пещерата си. Използвал черупката ѝ като тяло на инструмента и закрепил в нея парчета тръстика. Опънал отгоре волска кожа, добавил две рамена и напречна греда, а после седем струни от овчи черва, χορδαί. Изпробвал λύρα с πλῆκτρον, малък предмет за удряне на струните (стихове 24–53).

Истинските лири често са имали тяло от костенурена черупка, покрита с волска кожа, и обикновено седем струни. Малко са запазени, защото материалите им гният, затова ги познаваме главно от рисунките върху вази. Лирата била лека и сравнително лесна за учене, затова учителите често я използвали с децата.

κιθάρα (кифара) била голяма лира с дървена резонансна кутия. Музикантите свирели на нея прави, на шествия, церемонии и състезания. Някои професионалисти печелели слава и пари. Плутарх (Перикъл 13) казва, че Перикъл въвел на Панатенеите в Атина състезания по авлос, пеене и кифара. Публиката ги гледала в концертна зала, ᾠδεῖον (одеон).

αὐλός често се превежда като „флейта“, но не е бил флейта. Всяка тръба имала дупки за пръстите и тръстиково езиче в мундщука. Музикантите обикновено духали в две тръби наведнъж, малко като да свирят на два обоя заедно. Някои изображения показват ремък около главата на музиканта, който му помагал да свири. Не е запазено нито едно древно езиче и учените още спорят как са звучали заедно двете тръби.

Авлосът звучал на пиршества, при жертвоприношения и с хоровете на трагедията. В началото на V век пр. Хр. бил много на мода в Атина, но по-късно загубил там почитта си. Аристотел (Политика 1341a–b) не го искал в училище, защото който духа, не може да говори. Той разказва и мит: богинята Атина намерила авлоса и го хвърлила, а някои казвали, че това е защото ѝ загрозявал лицето. Павзаний (1.24.1) видял на Акропола статуя на Атина, която удря Марсий, вдигнал авлоса от земята.

σῦριγξ (сиринга) била редица от тръби с различна дължина, флейтата на Пан. В химна Хермес прави такава, след като е дал лирата на Аполон (стихове 511–512). Споменава я и Омир (Илиада 10.13).

Гърците учели музиката главно на слух, но умеели и да я записват: с букви и други знаци над думите. Запазени са само около петдесет творби или откъса. Химни за бог Аполон били издълбани на външната стена на съкровищницата на атиняните в Делфи през II век пр. Хр., а през 1893 г. били намерени счупени. Надгробен камък от околностите на Айдън, в днешна Турция, носи кратка песен, с думи и ноти, от човек на име Сейкил. Обикновено се датира към I или II век сл. Хр. и мнозина го смятат за най-старата цялостна музикална творба. Днес е в Националния музей на Дания.

Много от тези думи живеят в гръцкия и днес, често с нова роля:

• λύρα: днес и критската лира, народен инструмент с три струни, на който се свири с лък. Това не е древната лира.
• πλήκτρο: перце за струни, но и клавиш на пиано или на компютърна клавиатура.
• ωδείο: музикално училище, а и древна сграда за музика, като Одеона на Ирод Атик в Атина.
• σύριγγα: флейтата на Пан, но и спринцовката на лекаря. Името стигнало до спринцовката през латински и френски.