Симпозионът в Древна Гърция

Гръцката дума συμπόσιον означава „пиене заедно“: σύν (с) + πίνω (пия). Симпозионът започвал след вечерята, δεῖπνον. Масите с храната се изнасяли и започвали виното, музиката и разговорът.

Симпозионът се провеждал в частен дом, в специална стая, наречена ἀνδρών, „мъжката стая“. Покрай стените стояли ложа, всяко наричано κλίνη. Стаите често били строени за седем, единадесет или петнадесет ложа, с около двама гости на всяко. Така симпозионът бил малка група приятели, а не голямо пиршество.

Гостите не седели. Те лежали на лявата си страна, облегнати на възглавница, и държали чашата в дясната ръка. Гостите били мъже, най-вече богати граждани. Жените от семействата им не участвали. Други жени били там, за да работят: робини, които прислужвали, музикантки и танцьорки, както и ἑταῖραι, платени компаньонки.

Гърците почти никога не пиели виното, οἶνος, чисто. Смесвали го с вода в голям съд, κρατήρ (кратер), от глагола κεράννυμι, „смесвам“. После робът пълнел чашите; този, който наливал виното, бил οἰνοχόος (виночерпец). Гостите пиели от широка плитка чаша с две дръжки, κύλιξ, или от други чаши. Много от изрисуваните чаши и кратери, които днес виждаме в музеите, са правени за симпозиони.

Един от гостите бил избиран за водач, συμποσίαρχος (симпосиарх). Той решавал колко силна да бъде смесицата и колко кратера ще изпие компанията. Анакреонт, поет от VI век пр.н.е., моли едно момче да налее десет мерки вода и пет мерки вино, за да се весели, без да стане буен (фрагмент 356a). В една комедия на Евбул, цитирана от Атеней (2.36b–c), бог Дионис казва, че мъдрите хора пият три кратера: един за здраве, един за любов и удоволствие, един за сън. От четвъртия нататък идват обидите, виковете и боят.

Да пиеш силно, несмесено вино, се смятало за обичай на чужденците. Херодот (6.84) разказва спартанска история: цар Клеомен полудял, защото се научил от скитите да пие силно вино.

Симпозионът започвал с боговете. В „Пир“ на Платон (176a) след вечерята гостите правят σπονδή, възлияние с вино, пеят химн на бога и едва тогава започват да пият.

След това вечерта можела да протече по много начини:

• Песни. Гостите пеели кратки песни, често с лира, за приятелството, любовта, виното или политиката. Поети като Алкей и Анакреонт са писали много от стиховете си за такива събирания.
• Музика и танци. Често момиче свирело на αὐλός, двойна флейта, и се изявявали танцьори или акробати.
• Игри. В играта κότταβος гостът хвърлял последните капки вино от чашата си към мишена.
• Разговор. Гостите държали речи, задавали гатанки и спорели.

Най-известният симпозион е книга. В „Пир“ на Платон, чието действие се развива в дома на поета Агатон в Атина, гостите се договарят всеки да пие колкото иска. Отпращат флейтистката (176e) и държат речи във възхвала на Ерос, бога на любовта; говори и Сократ. Ксенофонт също е написал „Пир“ със Сократ сред гостите. Историците напомнят, че тези книги показват идеален пир; много истински вечери били по-шумни и завършвали с шумно шествие по улиците, κῶμος.

Много думи от симпозиона са живи и днес, но някои са сменили работата си. Речникът на Триандафилидис на новогръцкия език дава на συμπόσιο две значения: древното пиршество с вино или много богат обяд с много гости, и среща на учени, които изнасят доклади, както в „ιατρικό συμπόσιο“ (медицински симпозиум). Второто значение се е върнало в гръцкия чрез английското „symposium“.

Κρατήρας в музея все още е древният съд за смесване, но повечето гърци наричат така отвора на вулкан или кратер на Луната. Κύλικα е вече само музейна дума. Думата κλίνη днес е официална: хотелите и болниците посочват размера си в легла, „κλίνες“.

За самата напитка в таверната гърците искат κρασί. Старата дума οίνος живее в официалния език: на етикетите, в думи като οινοποιείο (винарска изба) и в църквата, където хлябът и виното са „ο άρτος και ο οίνος“. Водата днес е νερό, а не ὕδωρ, макар че ὕδωρ е оцеляла в думи като υδραυλικός (водопроводчик).