Катаревуса и димотики: гръцкият езиков въпрос

Терминът е διγλωσσία, диглосия: според речника на Триантафилидис това е употребата от един народ на две форми на националния му език за различни функции. Нито една от тях не беше старогръцки. Речникът нарича καθαρεύουσα изкуствена смесица от архаични и новогръцки елементи, използвана като официален език на държавата, и отбелязва, че целта ѝ е била отдалечаване и от старогръцкия, и от новогръцкия. δημοτική определя като общия новогръцки, оформен от говора и развит в литературата. Читателско писмо, цитирано в Портала за гръцкия език, показва разстоянието с две изречения, и двете със значение „Атина силно се разрасна“: Αι Αθήναι επεκτάθησαν κατά μεγάλον ποσοστόν и Η Αθήνα επεκτάθηκε κατά μεγάλο ποσοστό.

И двете имена имат древни корени и съвременна история. Платон употребява καθαρεύω със значение „съм чист“ (Федон 67a), а речникът на Лидел–Скот–Джоунс посочва Дионисий Халикарнаски за чистотата на езика (Лисий 2). Речникът вижда в καθαρεύουσα и влиянието на френското idiome épuré или немското Reinsprache. δημοτική дойде през френското démotique, което води началото си от египетското писмо, наречено от Херодот δημοτικά, „народно“ (2.36).

Спорът се оформи в гръцкото Просвещение. Адамантиос Кораис (1748–1833) защитаваше среден път: нито „тирани“ на простия народ, нито „роби“ на неговата простащина, по думите, които цитира историкът К. Т. Димарас; той обобщава практиката му като димотики, изчистена с мярка. Други искаха повече: през 1853 г. Панайотис Сутсос призоваваше за връщане към самия древен език. Катаревуса междувременно стана писмен език на новата гръцка държава.

Димотическото движение обикновено се датира от 1888 г., когато Янис Психарис издаде Το ταξίδι μου („Моето пътуване“), написано на димотики и често наричано манифест на движението. Рена Ставриди-Патрикиу, чиито изследвания са в Портала, подчертава, че той запази връзката с древността: за Психарис димотики беше истинското дете на древния език. Тя отбелязва и че двете форми претендираха за символа на приемствеността и единството на нацията. Това помага да се обясни как въпрос на граматика можа да събуди толкова силни чувства и от двете страни.

През септември 1901 г. атинският вестник Акрополис започна да печата Евангелието от Матей в превод на димотики от Александрос Палис. Друг превод, поръчан от кралица Олга, беше излязъл през февруари. Студенти демонстрираха в защита на катаревуса, някои противници виждаха национална заплаха в славизма, а Светият синод осъди преводите на новогръцки. На 8 ноември (по юлианския календар) демонстранти и войници се сблъскаха в Атина. Повечето разкази посочват осем загинали, един посочва единадесет. Атинският митрополит Прокопий и премиерът Теотокис подадоха оставка. Тези събития са известни като Ευαγγελικά.

През ноември 1903 г. последваха Ορεστειακά. Кралският театър постави Орестия на Есхил в превод на Георгиос Сотириадис, на език между двете форми. Протестираха студенти на професор Георгиос Мистриотис, според когото античната драма трябва да се поставя само в оригинал. Разказите се разминават за жертвите: един загинал и десетки ранени или двама загинали и седем ранени.

Конституцията от 1911 г. след това уреди и двата въпроса. Член 107 определи за официален езика, на който са съставени конституцията и законите, и забрани „всеки опит за неговото покваряване“. Друга разпоредба забрани предаването на Писанието в друга езикова форма без одобрението и на Църквата в Константинопол.

Привържениците на димотики се обърнаха към училищата. Девическо училище във Волос под ръководството на Александрос Делмузос преподаваше на димотики от 1908 г. и затвори през 1911 г. сред местна враждебност. Дружеството за образование беше основано през 1910 г., а през 1917 г. либералното правителство въведе димотики в първите години на началното училище, като в министерството работеха Делмузос, Димитрис Глинос и Манолис Триантафилидис. После политиката се менеше заедно с правителствата. Граматиката на димотики на Триантафилидис излезе през 1941 г. По един разказ правителството на Папандреу от 1964 г. даде равен статут на двете форми. Член 6 от конституцията на военния режим от 1968 г. свърза езика на държавата и училището с езика на законите и така наложи катаревуса, без да я назове.

След падането на режима през 1974 г. парламентът прие Закон 309 през април 1976 г. при правителството на Караманлис (източниците посочват 3-то или 30-то число), с Георгиос Ралис като министър на образованието. Член 2 от него изисква „новогръцки“ в училищата от 1976–77 г. и го определя като основан на димотики. Той не назовава език на държавата, затова едно изследване в Портала казва, че димотики стана официален косвено, чрез езика на обучение. Училищен закон от 1985 г. казва просто η δημοτική, а през 1986 г. текстът на конституцията беше пренесен на димотики.