Политоничен и монотоничен правопис: защо гръцките ударения се промениха през 1982 г.

Термините са по-стари от знаците. В Кратил (399b) Платон вече може да каже, че средна сричка е произнесена с βαρεῖα вместо с ὀξεῖα, но той говори за гласа: за височината на тона, а не за знак на страницата. Писмените знаци се приписват на Аристофан Византийски, библиотекар в Александрия около 200 г. пр.Хр. Това приписване иска предпазливост. Пробърт и Русу (Journal of Hellenic Studies, 2019) отбелязват, че то се основава на един кратък текст в два парижки ръкописа от XVI век с несигурна история. Граматиката на Смит (§161) добавя, че знаците не се използват редовно в ръкописите преди 600 г. сл.Хр.

Имената описват звуци. ὀξεῖα, „остра“, отбелязва висок тон, βαρεῖα, „тежка“, нисък, а περισπωμένη съчетава двата. Речникът на Лидъл–Скот–Джоунс (LSJ) посочва и трите като граматични термини у Дионисий Тракийски. Двата придиха, δασεῖα и ψιλή, показват дали думата започва с [h]. Речникът на Триандафилидис обяснява, че това [h] някога се е пишело с буквата Η, както в ΗΕΛΙΟΣ, и че е престанало да се произнася.

Според Никос Пантелидис, в историята на гръцкия език на Портала за гръцкия език, музикалното ударение се запазва до първите векове сл.Хр. и след това отстъпва място на силовото, което е в сила и днес. След като изчезва и [h], системата описва звукове, които вече не съществуват. Острото ударение и циркумфлексът вече отбелязват едно и също, ударена сричка, а придихът не отбелязва нищо. Учениците все пак трябва да учат правилата. В дебата от 1982 г. докладчикът на мнозинството Стефанос Дзумакас изброява пет общи правила, седем за местоименията и имената и пет за глаголите, заедно с изключенията, и казва, че според статистиките обучението отнема около 6000 часа или повече. Числото е негово и не успяхме да открием статистиките зад него.

Не всеки термин с древен вид е древен. Речникът на Триандафилидис определя новогръцката дума υπογεγραμμένη, подписаната йота, като калка от новолатинското iota subscriptum. Споменатото от него древно ὑπογεγραμμένη означава нещо съвсем друго: боя под очите.

През 1982 г. идеята не е нова. През 1931 г. комисия на Атинската академия предлага трите ударения да се заменят с една точка и да се премахне тънкият придих. През 1939 г. граматическата комисия, в която участва Манолис Триандафилидис, предлага един знак за ударение и никакви придихания. По време на окупацията професорът от Атинския университет Йоанис Какридис е наказан за правописа си: гръцкият печат съобщава за двумесечно отстраняване през 1942 г., а Ник Никълъс в онлайн история на монотоничния правопис датира уволнението му от 1941 г. Никълъс съобщава още, че към 60-те години на XX век тежкото ударение и придихът над ро са изоставени, а през 70-те голяма част от печата и книгите са на практика монотонични. Между 1976 и 1979 г. три законопроекта за монотоничния правопис са отхвърлени.

На 11 януари 1982 г. министърът на образованието Лефтерис Веривакис добавя монотоничния правопис като поправка към законопроект за приемните изпити. Нова демокрация възразява срещу изненадата и късния час, но не и срещу идеята по принцип, и напуска залата. Законопроектът е приет в 1.20 ч. на 12 януари. Той става закон 1228/1982, член 2, а правилата следват с президентски указ 297/1982 (Държавен вестник А 52, 29 април 1982 г.). Официалният доклад обещава и икономии: печатарски каси с 60 позиции вместо над 180 и с 40% по-ниски разходи за машинопис и печат.

Член 1 на указа говори за писмения новогръцки (ο γραπτός νεοελληνικός λόγος). Главните му правила са кратки:

• Придиханията не се пишат.
• Знакът за ударение е ὀξεία, острото ударение.
• Получава го всяка дума с две или повече срички.
• Едносричните думи не го получават, с изключения като ή „или“ и въпросителните πού и πώς.

Прилага се в образованието от обнародването, в новите учебници от 1982/83 г. и в целия публичен сектор от 1 септември 1982 г. Апострофът и диерезата (διαλυτικά) все още съществуват, защото не са ударения.

За учащия преобразуването е лесно в една посока: ἥλιος става ήλιος, τῶν става των, ὁ ἄνθρωπος става ο άνθρωπος. Обратно не става без старите правила, защото ήλιος вече не казва нищо за онова [h], което се вижда в английското helio-. Реформата и днес има критици. Лингвистът Евангелос Петруниас атакува правилата ѝ като механични и нарича резултата „монотонично-атоничен“, но настоява, че политоничният правопис е бил по-лош.