Еразмово и съвременно произношение на старогръцкия

Ако прочетете на глас страница от Ксенофонт в германска гимназия, в италиански liceo classico или в британско училище, най-вероятно ще използвате еразмовото произношение: училищна система, която се стреми да се доближи до атическия гръцки от V и IV в. пр.Хр., приспособена към навиците на всяка страна. Прочетете същата страница в гръцки лицей и ще я чуете със звуците на новогръцкия, така както гърците четат старите си текстове от византийско време.

Разликата е голяма. βασιλεύς, „цар“, звучи ба-си-ЛЕУС в еразмов клас и [vasiˈlefs] в Атина. ἥλιος, „слънце“, е ХЕ-ли-ос срещу [ˈiʎos]; αἷμα, „кръв“, е ХАЙ-ма срещу [ˈema]. В новогръцкия буквите и диграфите η, ι, υ, ει, οι и υι звучат всички като [i]; това сливане се нарича итацизъм (ιωτακισμός).

Нито едно от двете четения не е просто „грешно“. Еразмовото произношение е научна реконструкция за учене; новогръцкото е живият резултат от повече от две хиляди години промени. В текст за Центъра за гръцки език А.-Ф. Христидис предлага гърците да продължат да четат старите текстове по своя начин, стига да знаят, че древните гърци не са ги произнасяли така.

Повечето промени настъпват през елинистическата и римската епоха, когато гръцкият става общ език, κοινή, на Източното Средиземноморие. Езиковедите ги датират главно по правописни грешки в папируси и надписи, затова датите са приблизителни и са се различавали от място на място.

• Гласни. Класическото η е било дълго отворено е; то става по-затворено и накрая се слива с [i]. От средата на II в. пр.Хр. папирусите бъркат η с ει и ι, а αι с ε: старата дифтонга αι е станала обикновено [e]. υ и οι стават първо закръглено [y], като френското u, и чак по-късно [i]; при οι това става около X в. сл.Хр.
• Съгласни. Преди края на елинистическата епоха придихателните φ, θ, χ ([pʰ tʰ kʰ]) стават [f θ x], а звучните преградни β, δ, γ ([b d g]) стават [v ð ɣ].
• αυ и ευ. От първите векове сл.Хр. започват да звучат [av/af] и [ev/ef], както в Ευρώπη [evˈropi] и ευχαριστώ [efxariˈsto].
• Дължина и ударение. Дългите и кратките гласни престават да се различават, а музикалното тоново ударение отстъпва място на днешното силово ударение.

Любимо доказателство за по-старите стойности идва от комедиографа Кратин (fr. 45 Kassel–Austin), при когото някой върви, „казвайки βῆ βῆ като овца“. Шегата работи само ако β е било [b], а η – гласна, подобна на е, а не [vi vi].

Византийските учени, които преподавали гръцки в Италия, донесли собственото си произношение, близко до новогръцкия. Някои вече знаели, че буквите някога са звучали иначе: около 1300 г. Максим Плануд отбелязал, че ἐρήμην, ἐροίμην и αἱρεῖ μιν звучат напълно еднакво. Западни хуманисти като Алд Мануций, Джироламо Алеандро и Антонио де Небриха сравнили описанията на античните граматици и предложили поправки.

През 1528 г. Еразъм Ротердамски издава диалога си De recta Latini Graecique sermonis pronuntiatione, „За правилното произношение на латинския и гръцкия“. Това е предложение за училищна реформа; Еразъм смятал идеите си за временни и сам не ги прилагал последователно. Противоположната позиция се свързва с Йоханес Ройхлин, според когото старогръцкият трябва да се чете с произношението на живите гърци; оттук и старата двойка названия „еразмово“ и „ройхлиново“ произношение.

Новата система се утвърждава първо в Англия, в Кеймбридж, въпреки първоначалната съпротива, и се разпространява бавно: много училища запазват византийското четене до XIX в., а Адамантиос Кораис го защитава. Днес еразмовото произношение е международната норма, но силно оцветено от всеки местен език, така че θ може да е [t] в една страна и [θ] в друга. В Гърция старите текстове се четат с новогръцко произношение.

За четене на Омир или на трагиците в час еразмовото произношение има истински предимства. То разграничава звуци, които правописът все още разграничава: в новогръцкото произношение λύει, λύῃ и λύοι (изявително, подчинително, желателно наклонение) звучат всички [ˈlii], докато читателят с еразмово произношение чува три различни форми. То прави чуваема и дължината на гласните, а хекзаметърът е изграден от дълги и кратки срички.

Новогръцкото произношение не е развалено копие. Според Е. Петруниас то е много близко до произношението от края на елинистическата епоха и с него се говори гръцки оттогава насам. То дава и на изучаващите старогръцки голяма преднина в новогръцкия: ἥλιος все още е ήλιος, φωνή все още е φωνή, и трябва да се научат наново само звуците.

Много учители дават практичен отговор: използвайте еразмовата система, ако курсът или изпитът ви я изисква, и успоредно учете новогръцките стойности. Тогава всяка дума, която знаете от Ксенофонт или Платон, става и дума, която можете да чуете и използвате в Гърция. На тази страница гръцките думи звучат с новогръцко произношение; сравнете ги с начина, по който ги четете в училище.