Уча старогръцки: колко труден е новогръцкият?

Ако сте превеждали Платон или Ксенофонт за Graecum, versione в liceo classico или текст за A level, започвате новогръцки далеч пред другите начинаещи. Азбуката е същата, както и правописът на много думи: ἄνθρωπος все още е άνθρωπος, θάλασσα все още е θάλασσα, ψυχή все още е ψυχή. Съществителните все още имат три рода, член и падежи, а глаголите все още различават вида, така че категориите, научени за атическата проза, са тези на една новогръцка граматика.

Официалният гръцки, езикът на вестниците, табелите и формулярите, е пълен с думи, които разпознавате от пръв поглед. Една пекарна може още да се нарича «πρατήριο άρτου», пункт за продажба на хляб, а рибарски магазин – «ιχθυοπωλείο». Четенето идва бързо. Труд изискват слушането и говоренето.

Много училища извън Гърция преподават еразмовото произношение, научна реконструкция. Гърците четат същите букви по друг начин, а по-голямата част от промяната е станала много преди съвременната държава. Центърът за гръцки език описва как още в койне итацизмът е направил окончания като -εις и -ῃς да звучат еднакво и как старото различие между дълги и кратки гласни е изчезнало.

На практика η, ι, υ, ει и οι се произнасят като [i], а αι – като [e]. Буквите β, γ и δ са меки проходни звукове, затова речникът предава υδραυλικός като [iðravlikós], с αυ, четено [av]. Ударението е силово, не музикално. Съвременният правопис пази историческите букви, така че окото ви разпознава думи, които ухото още не долавя. Днес гръцкият се пише и с един-единствен знак за ударение, монотоничната система, без придихания.

Голяма част от наученото наизуст е изчезнала. Според Центъра за гръцки език нелитературните папируси от I век пр.н.е. вече заменят дателния падеж, първо с винителен, после с родителен. Днес той оцелява само в устойчиви изрази като εντάξει (добре), τοις μετρητοίς (в брой) и δόξα σοι ο Θεός (слава Богу). Оптативът е изчезнал, както и инфинитивът, силно ограничен още през X век и изгубен до XVI век. Единствената му следа е неизменяемата форма в перфекта, «έχω γράψει», която гръцките граматики още наричат απαρέμφατο.

На тяхно място идват нови конструкции. Там, където Ксенофонт пише инфинитив, новогръцкият използва να, от ἵνα, с подчинително наклонение: «θέλω να γράψω» – искам да пиша. Бъдеще време се образува с частицата θα, възникнала от θέλει να: «θα γράψω» – ще напиша. Непрякото допълнение става σε с винителен падеж или местоимение в родителен: «δώσε μου» – дай ми. Граматиката е по-лека от атическата, но това са нови навици, които трябва да изградите.

Най-голямата изненада е, че най-обикновените думи често са се сменили. Много съвременни думи идват от елинистични умалителни на -ιον. Ὀψάριον, малка добавка към хляба, думата за двете риби в Евангелието от Йоан 6:9, става ψάρι; ψωμίον, малка хапка, става ψωμί; ὀμμάτιον, оченце, става μάτι; а κρᾶσις, смесването на вино с вода, дава κρασί. Дори ὕδωρ е заменено, с νερό, от νηρὸν ὕδωρ, прясна вода.

Старите думи не са изчезнали. Те са се качили в по-висок регистър: ιχθύς, άρτος и οίνος са книжовни или църковни думи, а Евхаристията и до днес е «ο άρτος και ο οίνος». Практическото правило за класика: първо научете всекидневната дума и пазете старата като книжовна лексика. Колко труден е тогава новогръцкият? Четенето е малка крачка. Слушането и говоренето искат постоянна практика, но никога не започвате от нулата.