Койне (новозаветен гръцки) и новогръцки език

Думата κοινή означава „обща“. Античните граматици наричали ἡ κοινή обикновения гръцки, за разлика от местните диалекти. В класическата епоха всяка гръцка област използвала свой диалект, дори за официални дела. Койне се превръща във форма на гръцкия, обща далеч отвъд една област.

Всичко започва в Атина. През IV век пр. Хр. атическият, диалектът на Атина, се използва широко извън града. Филип II Македонски го приема за дипломацията и управлението. Завоеванията на сина му Александър го отнасят после до Египет, Сирия, Мала Азия и Месопотамия. Докато се разпространява, той се променя и опростява. На атически морето е θάλαττα, а в койне θάλασσα, форма, позната от йонийския, която и днес е гръцката дума.

Датировките на койне се различават според книгата: приблизително от края на IV век пр. Хр. до V или VI век сл. Хр.

Новият завет е написан на койне. Учените спорят за датировката на отделните книги, но най-ранните, посланията на Павел, обикновено се поставят около 50–60 г. сл. Хр., а повечето от другите в следващите десетилетия. Важен текст на койне е и Септуагинта, гръцкият превод на еврейската Библия.

Някои основни думи от Новия завет още се използват всеки ден, с ново или по-тясно значение:

• ἐκκλησία (Матей 16:18) е събранието на гражданите в класическа Атина. Християнското значение е елинистическо, а днес εκκλησία е думата за църква.
• εὐαγγέλιον (Марк 1:1) означава първо награда за добра вест, а после самата добра вест. Днес ευαγγέλιο е Евангелие.
• ἀγάπη (1 Коринтяни 13:13) се датира от речника на Триандафилидис към елинистическата епоха, а αγάπη е думата, с която гърците днес казват „любов“.

Всекидневни думи. Няколко съвременни думи водят началото си от малки „умалителни“ форми в Новия завет. В Йоан 6:9 едно момче има пет хляба, ἄρτους, и две риби, ὀψάρια. Ὀψάριον, умалително от ὄψον, „приготвена храна“, дава ψάρι, което измества по-старото ἰχθύς във всекидневната реч. Йоан 21 използва и двете думи. Ψωμίον (Йоан 13:26) е само залък: значението „хляб“ идва едва със средновековното ψωμί. Παιδίον (Марк 5:39) дава παιδί, а ὠτίον (Матей 26:51) дава αυτί, ухо.

Граматика. В Марк 6:25 стои Θέλω ἵνα, „искам да…“, следвано от глагол, δῷς, „дадеш“. По-късно ἵνα се свива до να и днес гърците казват θέλω να μου δώσεις. Инфинитивът постепенно отстъпва пред такива изречения. Дателният падеж изчезва окончателно около X век.

Звуци. В елинистическата и римската епоха η започва да се произнася като ι, дължината на гласните се губи, а музикалното ударение става силово. Точните дати още се обсъждат.

Божествената литургия е главното богослужение на православната църква и включва четения от Посланията и Евангелията. Традицията в Гърция е те да се четат на оригиналното койне, със съвременно произношение. Често цялата служба се нарича „койне“, макар много нейни молитви и химни да са съчинени по-късно, във византийската епоха. Доколко богомолците следят службата е спорно, а надеждни данни не открихме.

Преводът отдавна е чувствителна тема. През 1901 г. преводът на Евангелията от Александрос Палис на димотики, всекидневния език, излиза във вестник „Акрополис“, след като по-рано същата година е издаден друг превод, направен по инициатива на кралица Олга. Следват „евангелските безредици“ в Атина, а на 8 ноември (стар стил) загиват осем души. През 2004 г. Светият синод одобрява в Атина пилотна програма, при която четенията от Новия завет се повтарят на новогръцки от опасение, че младите не могат да ги следят. През 2010 г., според съобщения, той осъжда литургия на новогръцки в епархия Никополис. Не е ясно докъде се е разпространила атинската програма, затова практиката може да е различна в различните енории.