„История“ на Херодот: съдържание и структура

Творбата сама се назовава в първите си думи: Ἡροδότου Ἁλικαρνησσέος ἱστορίης ἀπόδεξις ἥδε, „това е изложението на издирванията на Херодот от Халикарнас“. Значи заглавието „История“ не е негов израз. Тук ἱστορίη е в единствено число и в йонийска форма, а речникът LSJ я разбира като знанието, получено чрез издирване. Съществителното е рядко: среща се пет пъти в текста на Perseus (началото, 2.99, 2.118, 2.119, 7.96) и само за 7.96 LSJ предлага, с уговорка „вероятно“, значението на писмен разказ. Глаголът ἱστορέω, „питам, издирвам“, е по-чест: жреците му разказват за Елена ἱστορέοντι, „когато попитах“ (2.113). Аристотел цитира изречението с „от Турии“ вместо Халикарнас („Реторика“ 3.9), по името на колонията в Южна Италия.

Останалата част от изречението посочва целта. Стореното от хората не бива да избледнее с времето (ἐξίτηλα), а великите и чудни дела, τὰ μὲν Ἕλλησι τὰ δὲ βαρβάροισι, едни на гърци, други на хора, които не са гърци, не бива да изгубят славата си (ἀκλεᾶ). Накрая идва въпросът зад книгата: δι᾽ ἣν αἰτίην, причината, поради която воюват помежду си. Херодот първо предава персийските и финикийските разкази за отвлечени жени (1.1–5), отказва да ги съди и започва от човека, за когото сам знае, че пръв е започнал неправдите срещу гърците (1.5.3): Крез от Лидия (1.6).

Разделянето на девет книги не е негово: направили са го учени от елинистическата епоха. Диодор (11.37.6) пръв го споменава изрично, а Лукиан („Как трябва да се пише история“ 42), през II в. от н.е., пръв казва, че книгите са наричани Музи.

• 1 Клио: Крез и предупреждението на Солон (1.29–33), падането на Лидия, Кир и възходът на Персия.
• 2 Евтерпа: Египет, неговата река, обичаи и царе, в едно дълго отклонение.
• 3 Талия: Камбиз в Египет, спорът за формите на управление (3.80–82), Дарий става цар.
• 4 Мелпомена: Дарий срещу скитите; Либия.
• 5 Терпсихора: Йонийското въстание и атинските кораби, които стават „началото на злините“ (5.97).
• 6 Ерато: падането на Милет и битката при Маратон (6.102–117).
• 7 Полихимния: походът на Ксеркс и Термопилите (7.201–233).
• 8 Урания: Артемизий и Саламин.
• 9 Калиопа: Платея, Микале и обсадата на Сест; книгата завършва със съвета на Кир за меките земи и меките хора (9.122).

Основната нишка е персийското разширение, с отклонения за народите, до които то стига. Войната на Ксеркс заема почти една трета от творбата. Разказът спира през 479 г. пр.н.е., макар че Херодот го издава през 20-те години на V в. пр.н.е., така че това не е история на собственото му време.

В 2.99 Херодот изброява инструментите си: ὄψις τε ἐμὴ καὶ γνώμη καὶ ἱστορίη, „собственото ми зрение, преценката ми и издирването ми“. Оттам нататък ще предава египетските разкази така, както ги е чул. В 2.29 прокарва линията на картата: до Елефантина е стигнал като очевидец (αὐτόπτης), а по-нататък е издирвал ἀκοῇ, по чуждите думи. Правилото му е в 7.152: ἐγὼ δὲ ὀφείλω λέγειν τὰ λεγόμενα, πείθεσθαί γε μὲν οὐ παντάπασι ὀφείλω, „длъжен съм да предавам казаното, но не съм длъжен да вярвам на всичко“. Спори и със собствен глас: в 7.139 казва, че е принуден да изрази мнение, което ще е неприятно на повечето, а именно че Атина е спасила Гърция.

Доколко може да му се вярва, се спори още от древността. Цицерон го нарича pater historiae и в същото изречение казва, че творбата му съдържа безброй fabulae (De legibus 1.5). Плутарх написва цяло съчинение, „За злонамереността на Херодот“. От Якоби (1913) насам много учени приемат буквално позоваванията му на осведомители, което предполага много далечни пътувания. Фелинг (1989) вижда в тях литературен похват, а Фаулър (1996) указания къде според Херодот може да се намери сведението; според тези възгледи той е пътувал много по-малко. Числата са отделен проблем: неговите 5 283 220 души в силите на Ксеркс, заедно с придружаващите ги (7.186), далеч надхвърлят съвременните оценки от 70 000–300 000 за персийската армия.

Херодот пише на йонийски диалект. Който знае атически, веднага забелязва разликите; всички примери са от места, посочени на тази страница.

• η вместо атическото дълго α: ἱστορίης, ἡμετέρη (1.32), πρηγμάτων (1.32).
• Гласни без свиване: ποιέειν (атич. ποιεῖν), ἱστορέοντι (атич. ἱστοροῦντι).
• κ вместо π в някои местоимения и наречия: ὁκότερα (7.139), κότε (9.122), вместо атическите ὁπότερα, πότε.
• Без придихание след представка: ἀπικνέεται (2.113), вместо атическото ἀφικνεῖται.
• Други гласни: θωμαστά вместо θαυμαστά, ξεῖνος вместо ξένος, ἀπόδεξις вместо ἀπόδειξις.

Два кратки откъса за опит. Солон към Крез: πᾶν ἐστὶ ἄνθρωπος συμφορή, „човекът е изцяло случайност“ (1.32.4). И атиняните към спартанците, с думи, които Херодот им дава, за това какво съставлява τὸ Ἑλληνικόν: ὅμαιμόν τε καὶ ὁμόγλωσσον, една кръв и един език, с общи светилища, жертвоприношения и начин на живот (8.144.2).