Гръко-персийските войни (490–479 г. пр.н.е.)

Преди около 2500 години персийските царе управляват огромна империя, от днешен Иран до Египет и бреговете на Турция. По тези брегове живеят много гърци, в област, наречена Йония. През 499 г. пр.н.е. йонийските гърци въстават срещу персите, а два града от континентална Гърция, Атина и Еретрия, изпращат кораби да им помогнат. Персийският цар Дарий не забравя това.

Персия напада континентална Гърция два пъти. През 490 г. пр.н.е. персийска армия слиза на брега при Маратон, близо до Атина, и атиняните я побеждават. Десет години по-късно, през 480 г. пр.н.е., синът на Дарий, Ксеркс, идва с много по-голяма армия и флот. Гърците губят при Термопилите и персите опожаряват Атина, но гръцките кораби печелят голямата морска битка, ναυμαχία, при Саламин. През 479 г. пр.н.е. гърците побеждават и на сушата, при Платея. Гръцките градове остават независими, а гърците помнят тези войни като борба за ἐλευθερία, свободата.

След като потушава Йонийското въстание, Дарий изпраща флот през Егейско море; Херодот говори за 600 кораба. Персите, водени от Датис и Артаферн, превземат Еретрия на остров Евбея и в началото на септември 490 г. пр.н.е. слизат в залива на Маратон.

Атина изпраща бегач на дълги разстояния, Филипид (често наричан Фидипид), да поиска помощ от Спарта. Херодот (6.105–106) казва, че той стига Спарта на следващия ден след тръгването си от Атина. Спартанците се съгласяват да дойдат, но законът им не позволява да тръгнат на поход преди пълнолуние. Затова атиняните се сражават само с платейците до себе си: около 9000 атински и 1000 платейски хоплити, ὁπλῖται, тежковъоръжени пехотинци, според по-късни антични автори. Стратегът, στρατηγός, Милтиад прави центъра на строя си слаб, а крилата силни. Крилата побеждават и после заедно се обръщат срещу персийския център.

Херодот (6.117) брои 6400 убити перси и 192 атиняни. Разказът за бегач, който тичал от Маратон до Атина, за да извести победата, се появява едва у много по-късни автори, но дава името на съвременното маратонско бягане.

Дарий умира, преди да опита отново, и синът му Ксеркс подготвя много по-голям поход. Херодот (7.186) дава невероятния общ брой от над пет милиона души. Съвременните историци са съгласни, че това е невъзможно, но не и за истинската цифра: техните оценки за армията са между около 70 000 и 300 000 души.

Атина е готова по море благодарение на Темистокъл. През 483/482 г. пр.н.е. в Лаврион е открита богата сребърна жила и вместо да разделят парите между гражданите, атиняните строят бойни кораби. До 480 г. пр.н.е. те имат 200 триери, τριήρεις: бързи кораби с бронзов таран и около 170 гребци всеки.

През лятото на 480 г. пр.н.е. около 7000 гърци, водени от спартанския цар Леонид, удържат два дни тесния проход Термопили, докато флотът води нерешена битка при Артемизион. Когато местен човек, Ефиалт, показва на персите планинска пътека, Леонид отпраща по-голямата част от армията и остава с 300 спартанци, 700 теспийци и 400 тиванци. След това персите опожаряват Атина, която жителите ѝ са напуснали. В края на септември, в протока при Саламин, около 300 гръцки кораба (378 в списъка на Херодот) побеждават персийски флот от над 1000 кораба, който не може да използва числеността си в толкова тясно пространство.

Ксеркс се връща в Азия, но оставя в Гърция пълководеца си Мардоний. През 479 г. пр.н.е. гръцка армия, водена от спартанеца Павзаний, го разбива и убива при Платея, а Херодот (9.100) казва, че същия ден гърците побеждават персите и при Микале, на брега на Мала Азия. Нашествията са приключили.

Повечето от това, което знаем, идва от Херодот, който написва своята История едно поколение по-късно, и от Есхил, който преживява войните и поставя в Атина трагедията си Персите. Херодот (7.228) цитира и прочутата епитафия на спартанците при Термопилите, която традицията приписва на поета Симонид. Античните числа често са преувеличени, затова историците сравняват текстовете с археологията: с могилата на атиняните при Маратон или със статуите, повредени от персите и заровени на Акропола.

Победата променя Гърция. Атина става морска сила и оглавява съюз, чиято хазна първо се пази на Делос. По-бедните граждани, които гребат на триерите, придобиват политическа тежест, и атинската демокрация укрепва. Войните променят и начина, по който гърците гледат на другите народи: персите стават образец на βάρβαρος.