Битката при Маратон и първият маратон

Преди около 2500 години една от най-големите империи в света е Персия. Нейният цар Дарий управлява земи от Египет до Индия. Гърците наричат персите и всички други чужденци βάρβαροι: хора, които не говорят гръцки.

Някои гръцки градове по брега на днешна Турция въстават срещу Дарий и Атина изпраща кораби да им помогне. Дарий иска да накаже Атина. През 490 г. пр. Хр. персийски флот прекосява Егейско море. Историкът Херодот казва, че в него има 600 бойни кораба. Първо персите превземат град Еретрия на остров Евбея. После слизат на брега при Маратон, на около 40 километра от Атина.

Маратон е широка, равна равнина край морето, с голямо блато в единия край. Името му вероятно идва от μάραθον, копър (резене): зелено растение със силна миризма, което расте там. Гърците и днес готвят с μάραθο.

Атинската армия тръгва към Маратон. Тя има около 9000 войници, наречени хоплити (ὁπλῖται), които се бият с тежък кръгъл щит и дълго копие. Малкият град Платея изпраща още около 1000 мъже. Персийската армия е много по-голяма. Историците често говорят за 20 000 до 25 000 души, но никой не знае точния брой.

Преди битката атинските стратези изпращат бегач в Спарта да поиска помощ. Казва се Филипид (в някои книги – Фидипид). Той е ἡμεροδρόμος, „дневен бегач“: работата му е да носи вести пеша. Херодот казва, че стига до Спарта на следващия ден, след като е тръгнал от Атина. Това е бягане от над 200 километра!

Спартанците казват „да“, но не веднага. Херодот обяснява, че религиозен закон не им позволява да тръгнат преди пълнолунието. Затова атиняните трябва да се бият почти сами.

Атиняните имат десет стратези. Един от тях, Милтиад, има хитър план. Той прави гръцката редица толкова дълга, колкото персийската. Средата на редицата е тънка, но двата края, наречени крила, са силни.

Тогава атиняните правят нещо ново. Херодот казва, че те са първите гърци, за които той знае, че нападат врага на бегом. Пробягват почти километър и половина по открит терен. В боя средата на гръцката редица е изтласкана назад. Но силните крила побеждават, обръщат се и нападат персите в средата. Персите бягат към корабите си и мнозина се удавят в блатото.

Херодот дава броя на убитите: около 6400 перси и 192 атиняни. Атиняните погребват мъртвите си на бойното поле, под голям земен хълм, наречен τύμβος. Тази могила може да се види в Маратон и днес. Веднага след битката армията бързо се връща в Атина, а персийският флот отплава към дома. Когато пристигат 2000 спартанци, битката вече е свършила.

Днес много хора разказват тази история: след битката един бегач тича от Маратон до Атина, обявява победата и пада мъртъв. Но вярно ли е? Херодот, който пише няколко десетилетия след битката, не я разказва. Историята се появява при автори, живели повече от 500 години по-късно. Плутарх дава две имена на бегача – Терсип или Евкъл. Лукиан го нарича Филипид, а последните му думи са «Χαίρετε, νικῶμεν», „Радвайте се, побеждаваме!“. Повечето историци смятат, че бягането до Атина е легенда, може би объркана с истинското бягане до Спарта.

Легендата дава на света нов спорт. За първите модерни Олимпийски игри в Атина през 1896 г. френският учен Мишел Бреал предлага дълго бягане от Маратон до Атина. Побеждава млад грък, Спиридон Луис, който пръв влиза на Панатинейския стадион. Оттогава дългите бягания по целия свят се наричат маратони. На гръцки състезанието се казва ο μαραθώνιος и днес винаги е дълго 42,195 километра.