Битката при Саламин (480 г. пр.н.е.)

Саламин е остров съвсем близо до Атина. Между острова и брега на Атика има тясна ивица море – пролив. Тук през септември 480 г. пр.н.е. гърците водят голяма битка в морето, ναυμαχία, срещу флота на персийския цар Ксеркс.

Персите току-що са победили при Термопилите и са опожарили Атина. Флотът им е много по-голям от гръцкия. Но гръцкият предводител Темистокъл ги надхитрява и ги кара да влязат в пролива, където големите флоти трудно се движат. В тясната вода гръцките бойни кораби, триерите, таранират персийските кораби един след друг. До вечерта персите са победени. Скоро Ксеркс се връща в Азия, а Гърция остава свободна.

Няколко години преди битката атиняните откриват богата сребърна жила в рудниците си в Лаврион. Херодот (7.144) разказва, че Темистокъл ги убеждава да не си разделят парите, а да построят 200 кораба. Когато Ксеркс тръгва срещу Гърция, оракулът в Делфи казва на атиняните, че ще ги спаси „дървена стена“, и нарича острова „божествения Саламин“ (7.141). Темистокъл обяснява, че дървената стена са корабите (7.143).

Затова атиняните напускат града си. Жените, децата и старците са изпратени в Трезен, на Егина и на Саламин (8.41), а персите опожаряват Акропола. Съюзническият гръцки флот се събира при Саламин под командването на спартанец – ναύαρχος (адмирал) Еврибиад (8.2). Херодот брои 378 гръцки кораба (8.48); поетът Есхил дава около 310. Античните автори приписват на Ксеркс над 1000 кораба; много съвременни историци смятат, че истинският брой е по-малък, но не са единни с колко.

Много гръцки военачалници искат да отплават, за да защитят Пелопонес. Според Херодот (8.75) Темистокъл тайно изпраща при персите слугата си Сикин с лъжлива вест: гърците се страхуват и ще избягат тази нощ. Ксеркс му вярва. През нощта корабите му затварят двата изхода на пролива, а персийски войници слизат на островчето Пситалия (8.76).

На разсъмване персийските екипажи, уморени след нощ на веслата, виждат да идват гръцките кораби и чуват бойна песен. Есхил, който пише за битката няколко години по-късно, предава думите ѝ: «ὦ παῖδες Ἑλλήνων, ἴτε», „Напред, синове на елините!“ Според атиняните техният капитан Аминий пръв таранира вражески кораб, макар че егинците го разказват другояче (8.84). Всяка триера има около 170 гребци, κωπηλάται, и бронзов таран, ἔμβολον, на носа. В тясната вода многобройните персийски кораби си пречат един на друг, а гърците нападат отстрани. Ксеркс наблюдава от планината Егалео и кара писари да записват кой се бие добре (8.90). Историкът Диодор (11.19) казва, че гърците губят 40 кораба, а персите – над 200.

След поражението Ксеркс се бои, че гърците ще разрушат моста му над Хелеспонта, и затова се връща в Азия (8.97). Войската му е разбита на сушата при Платея през 479 г. пр.н.е. Саламин променя и самата Атина. Гребците са предимно по-бедни граждани и тъй като градът вече зависи от флота си, те получават по-силен глас в демокрацията. Атина става морска сила.

През 472 г. пр.н.е. Есхил извежда битката на сцената в трагедията си „Перси“ – една от най-старите гръцки пиеси, които са запазени. Днес същите води отново са оживени. Фериботите, πορθμεία, минават от Перама до Саламин горе-долу на всеки четвърт час, а на североизточния бряг на острова се намира базата на флота – Ναύσταθμος Σαλαμίνας. Всеки септември островът празнува победата с празника Σαλαμίνια, в който се пресъздава битката в морето.