Какво е герой? Древногръцките герои и култът към героите

Значението на ἥρως зависи от извора. При Омир това е почетна титла за свободни мъже, преди всичко воините при Троя, но може да се отнася и за певеца Демодок (Одисея 8.483). В такива места думата не говори за култ.

Хезиод дава друга картина. В „Дела и дни“ (156–173) героите са четвъртото поколение хора, ἀνδρῶν ἡρώων θεῖον γένος, „които се наричат ἡμίθεοι“, полубогове. Войната ги погубила при Тива и Троя, а някои сега живеят на Островите на блажените.

В класическите текстове героят често е мъртвец, почитан с култ, и невинаги е лице от мита. Херодот (5.47) разказва, че жителите на Егеста издигнали светилище върху гроба на Филип от Кротон, олимпийски победител, заради красотата му. Според Павзаний (1.32.4) маратонците почитали падналите в битката и ги наричали герои.

Епическите герои търсят κλέος, славата, за която говорят другите; думата е свързана с κλύω, „чувам“. Ахил излага тази размяна в „Илиада“ 9.413: ако остане при Троя, ὤλετο μέν μοι νόστος, ἀτὰρ κλέος ἄφθιτον ἔσται, „завръщането ми е изгубено, но славата ми никога няма да загине“.

Пътят към славата е ἀρετή. Често я превеждаме като „добродетел“, но при Омир тя означава превъзходство от всякакъв вид, особено доблест: „Илиада“ 20.411 може да говори за ποδῶν ἀρετή, превъзходството на краката. За значението „нравствена добродетел“ речникът LSJ цитира класически прозаици като Демокрит, Ксенофонт и Платон. Новогръцкият е тръгнал след тях: αρετή е добродетел или добро качество, а κλέος оцелява като възвишена дума за слава.

Пиндар съчетава поемата и култа. В Олимпийска песен 1.90–93 Пелопс лежи край Алфей и получава αἱμακουρίαι, кръвни приноси, на гроба си до олтара; следващите думи преминават към κλέος: славата на Олимпиадите блести отдалеч в надбягванията на Пелопс.

Култът свързвал героя с определено място, затова костите имали значение. Херодот (1.67–68) разказва как Делфи заповядал на спартанците да върнат костите на Орест, за да победят Тегея. Плутарх („Тезей“ 36) казва, че след Гръко-персийските войни Пития наредила на атиняните да си върнат костите на Тезей; Кимон превзел Скирос и донесъл ковчег с огромно тяло, с бронзов връх на копие и меч. Гробът в Атина станал убежище за роби и бедни.

Култовете служели и на политиката. В Амфиполис (Тукидид 5.11) гробът на спартанския пълководец Бразид получавал жертви, игри и ежегодни приноси, а той заменил атинянина Хагнон като основател на колонията. Клистен дал на Атина десет фили, наречени на герои (Херодот 5.66).

Какъв бил обредът? Наръчниците дълго отделяли героите от боговете с кръвни ритуали, изцяло изгаряни приноси и глагола ἐναγίζειν. Гунел Екрот (2002) заключава от надписите и текстовете, че главният обред бил θυσία, при която участниците яли месото. Според нея другите обреди били маргинални, а ἐναγίζειν рядко се употребява за герои преди римската епоха.

Археологията дава данни, но не и прост отговор. По-късни гърци оставяли приноси в микенски гробници, например в Месения и в Просимна в Арголида, и много от тези находки принадлежат към геометричната и архаичната епоха. Дж. Н. Колдстрийм в „Hero-cults in the age of Homer“ (1976) се противопоставя на идеята за непрекъсната памет през Тъмните векове; трудът му често се цитира заради връзка между тези култове и разпространението на епоса.

Джеймс Уитли (1988) отговаря, че такива общи обяснения пренебрегват местните различия. Сравнявайки Атика и Арголида, той свързва тези различия с различните пътища на формиране на ранните държави. Отхвърля и мнението на авторите на разкопките, че голямата сграда от X век в Лефканди е била хероон, нарича го „изключително малко вероятно“ и отбелязва, че то не е получило общо признание.

Екрот, от своя страна, се съмнява, че обредите на героите изобщо са израснали от култа към мъртвите. Днес нито една теория за произхода не е общоприета, затова е най-сигурно да се посочва на какви данни се опира всяко мнение.