Земеделието в Древна Гърция: зехтин и вино

Земеделецът се наричал γεωργός. Думата съединява γῆ, земя, и ἔργον, работа: този, който работи земята. Някои земеделци имали своя земя. Най-бедните граждани нямали, а някои работели срещу заплащане в чужди стопанства. Богатите земеделци използвали и роби.

Около 700 г. пр.н.е. поетът Хезиод написал „Дела и дни“, поема, пълна със съвети за земеделците. Те нямали печатен календар, затова той ги съветвал да гледат небето. Когато изгреят звездите Плеяди, в началото на май, започни жътвата. Когато залязат, през ноември, започни оранта.

Помагали и птиците. Хезиод казва, че викът на жерава, високо в облаците, е знак за оран и за зимните дъждове. Този вик, добавя той, хапе сърцето на човека, който няма волове. Лесно е да поискаш волове от съседа, казва Хезиод, и също толкова лесно е съседът да откаже.

През есента земеделецът орял с ἄροτρον, дървен плуг, теглен от два вола, и сеел пшеница или ечемик. Зърното растяло със зимните дъждове. Понякога нивите оставали незасети за известно време, за да се възстанови почвата и да задържи повече вода.

През май и юни идвала жътвата. Работниците режели житото с извит нож, сърп, наречен δρέπανον. После го носели на ἅλως, харман: равна площадка от твърда земя или камък, където животните вървели по класовете, за да излязат зърната. Хезиод иска харманът да е кръгъл и на ветровито място.

Накрая зърното се премервало и се пазело в делви. Хезиод предупреждава брат си: работи навреме, иначе един ден ще просиш по чужди къщи.

Маслиновото дърво, ἐλαία, било специално за Атина. Херодот разказва историята: Атина и Посейдон спорели за земята, а една маслина на Акропола била доказателство в полза на богинята. През 480 г. пр.н.е. персите я изгорили. На следващия ден, казвали атиняните, от стъблото бил израснал нов клон, дълъг колкото предмишница.

Зехтинът, ἔλαιον, служел за готвене, за светилници и за парфюми. Победителите в спортните състезания и конните надбягвания на Панатенеите в Атина получавали за награда зехтин от свещени маслини. Плутарх казва, че законите на Солон позволявали на атиняните да продават в чужбина само зехтин, не другите си продукти. Те казвали още, че маслината трябва да е на девет стъпки от земята на съседа, защото корените ѝ стигат много надалеч.

Маслините често дават голяма реколта само през година, затова добрата година била много ценна. Аристотел предава история за мъдреца Талес: той видял, че идва голяма реколта, през зимата наел евтино всички преси за зехтин и по време на брането спечелил много пари. Атинска ваза от около 520 г. пр.н.е., днес в Британския музей, показва хора, които събират маслини.

В „Одисея“ Одисей доказва кой е, като изрежда дърветата, които баща му му подарил като дете: 13 круши, 10 ябълки, 40 смокини и 50 реда лози. Лозата се наричала ἄμπελος, а гроздът — σταφυλή.

Хезиод дава рецепта за вино. През септември донеси гроздето вкъщи. Остави го на слънце десет дни и нощи, после пет дни на сянка. На шестия ден налей тези „дарове на Дионис“ в съдове. Гроздето се мачкало и с крака, в каци. Виното можело да се пази в големи делви, наречени πίθοι, а съвременната дума πιθάρι идва от πίθος.

Много от тези думи живеят и днес. Ἔλαιον станало λάδι чрез умалителната форма ἐλᾴδιον. Ἄροτρον станало αλέτρι. Народният гръцки има дори стари селски имена на месеците: юни е Θεριστής, жътварят; юли е Αλωνάρης, вършачът; а септември е Τρυγητής, гроздоберът. Старата дума за вино, οἶνος, била заменена в говора с κρασί, от κρᾶσις, „смесване“: вино, смесено с вода.