Какво са яли древните гърци?

Поетът Омир наричал хората „хлебоядци“. Зърното било най-важната храна. Най-често отглеждали ечемик, κριθή, защото той расте добре в суха и камениста земя, където пшеницата вирее зле. От ечемик не става пухкав хляб, затова смесвали ечемичено брашно с вода или мляко и правели плоски питки, наречени μᾶζα. Пшеничният хляб, ἄρτος, струвал повече и богатите семейства го яли по-често.

Втората основна храна била маслината, ἐλαία. Гърците яли маслини и използвали зехтина за готвене, за салати и дори за светилниците. Третата било виното, οἶνος. Пиели го всеки ден, но почти никога чисто. Смесвали го с вода в голям съд, за да могат да пият на трапезата и пак да разговарят с бистра глава.

Много историци наричат тези три храни, зърното, зехтина и виното, основа на гръцкото хранене. И днес те се отглеждат в цяла Гърция.

Закуската била малка. Често била само парче хляб, натопено във вино, с няколко смокини или маслини. Обядът бил бързо хранене около пладне. Главното хранене, δεῖπνον, било вечер, след като се стъмни и работата за деня свърши.

Хлябът или ечемичената питка били главната част на всяко хранене. Всичко, което се яде с тях, имало специално име: ὄψον. Можело да е сирене, τυρός, от козе и овче мляко. Можело да са лук, чесън, зеле или диви билки от хълмовете. Можело да са бакла, нахут или леща, φακῆ, сварена бавно на гъста чорба.

Лещата била евтина и засищала, затова била типична храна на бедните семейства. В Гърция я яли от хиляди години: овъглена леща, намерена в пещерата Франхти на Пелопонес, е на около 13 000 години.

Гърция има дълги брегове, затова рибата, ἰχθύς, била важна храна. В градовете край морето яли прясна риба тон, риба меч, барбуня, октопод и миди. Далеч от морето прясната риба била лакомство, затова там яли дребни рибки, като сардини и аншоа, осолени за дълго.

С месото било различно. Повечето семейства не го яли всеки ден. Прясно месо яли главно при жертвоприношение: на празник принасяли животно в жертва на бог, а после месото се разделяло между хората. Най-често това било свинско и говеждо. В градовете свинското било най-евтиното месо, а наденица яли и богати, и бедни.

Захар нямало. За сладко гърците използвали мед, μέλι, и яли пресни и сушени плодове, като смокини и грозде, както и ядки. Още преди около 2500 години яли палачинки с мед и сусам.

Един древен грък не би могъл да направи днешната гръцка салата. Доматите, картофите и чушките идват от Америка и стигат до Европа едва след 1492 г. Лимоните, оризът и захарта също още не били стигнали до Гърция. Но маслините, сиренето, лукът и зехтинът вече ги имало.

Много думи за храна са оцелели, но някои са се променили. Медът и днес е μέλι, точно както при Омир. Други думи получили нови, по-кратки форми:

• Рибата днес е ψάρι, от ὀψάριον, „малко ὄψον“, тоест това, което се яде с хляба.
• Виното днес е κρασί, от κρᾶσις, „смесване“, защото виното се смесвало с вода.
• Хлябът днес е ψωμί, от ψωμίον, „малка хапка“. Старата дума ἄρτος още се чува в църквата.
• Сиренето днес е τυρί, „умалителна“ форма на τυρός.

Така че, когато днес едно гръцко дете поиска ψάρι, думата още помни древното хранене: хляб и нещо вкусно до него.