Всекидневният живот в Древна Атина

Представи си Атина около 400 г. пр. Хр. Градът е пълен с хора: граждани, чужденци, които живеят и работят там, и много роби. Денят им, ἡμέρα, започва рано.

Първото хранене е съвсем малко. Гърците го наричали ἀκράτισμα, закуска. Това било парче хляб, натопено във вино. Името идва от ἄκρατος, „несмесен“, защото в това вино нямало вода. През останалото време гърците почти винаги смесвали виното си, οἶνος, с вода.

Хлябът бил най-важната храна за деня. Имало два основни вида. Ἄρτος бил пшеничен хляб. Μᾶζα била ечемична питка. На пазара можело да се купят и смокини, чесън, зеленчуци, сол и мед, за да се ядат с хляба.

След закуска момчетата от семейства, които можели да плащат, отивали на училище. Не ходели сами. Един роб, наречен παιδαγωγός, „този, който води момчето“, ги придружавал от къщи до училището и обратно.

Философът Платон ни разказва какво учели момчетата. Първо учител ги учел на буквите. После четели творби на добри поети и ги наизустявали. Учител по музика ги учел да свирят на лира и да пеят. По-късно треньор правел тялото им силно. Богатите момчета започвали училище най-рано и оставали в него най-дълго.

Момичетата не ходели на училище. Оставали вкъщи с майка си и се учели да предат вълна и да тъкат. Това била главната работа на повечето атински жени, които правели плата за цялото семейство. Работели на висок изправен стан, ἱστός, често в двора в средата на къщата, защото за тъкането трябва добра светлина.

Сутрин ἀγορά била пълна с хора. Гърците дори казвали „когато агората е пълна“, за да кажат късна сутрин. Агората била голям открит площад със сергии, магазини, храмове и обществени сгради. Мъжете идвали тук да купуват и продават, да участват в живота на града или просто да си поговорят с приятели.

Много от продавачите на пазара били жени. Те продавали брашно, сол, мед, смокини, зеленчуци, парфюми и панделки. Комическият поет Аристофан измислил за тях много дълга шеговита дума: σκοροδοπανδοκευτριαρτοπώλιδες, „чесънопродавачки-кръчмарки-хлебарки“. Можеш ли да намериш ἄρτος в нея? Писателите ни разказват още, че в богатите семейства често пазарувала млада робиня.

Къщите нямали чешми. Водата идвала от кладенци или от обществена чешма, κρήνη. Хората я носели вкъщи в голяма стомна за вода, ὑδρία. По по-старите вази виждаме жени, които пълнят стомните си на чешмата и се срещат там с приятелките си. По времето на Перикъл богатите семейства предпочитали да пращат роби за тази тежка работа.

Около обяд имало леко хранене, ἄριστον. В старите поеми на Омир тази дума означавала закуска, но в класическа Атина това било обядът.

Главното хранене, δεῖπνον, било по-късно, следобед или вечер. Понякога богатите мъже канели приятели на вечеря. След храната следвал пир с вино, симпозион. Там виното се смесвало с вода в голям съд, кратер, преди някой да пие от него.

Не всички атиняни преживявали един и същ ден. Един богат гражданин, един беден занаятчия, една жена, едно дете и един роб имали много различен живот. Повечето запазени книги са написани от богати мъже, затова историците още спорят колко често съпругите на гражданите наистина излизали от вкъщи. Рисунките по вазите и предметите, намерени от археолозите на агората и около нея, като глинени тежести за стан и счупени съдове, ни помагат да видим и живота на обикновените хора.