Елевзинските мистерии

Елевзина е бил град в Атика, на около 20 км от Атина. Светилището му принадлежало на Деметра, богинята на зърното, и на дъщеря ѝ Персефона, често наричана просто ἡ Κόρη, „Девойката“. В новогръцки κόρη все още е всекидневната дума за дъщеря.

Поема от около 650–550 г. пр.н.е., Омировият химн към Деметра, разказва тяхната история. Хадес, богът на подземния свят, отвлякъл девойката. Деметра я търсила и дошла в Елевзина, преоблечена като старица. След това спряла растежа на посевите, докато Зевс не се съгласил Персефона да се върне. Но девойката трябвало да слиза отново долу за една трета от всяка година. Преди да си тръгне, Деметра научила на обредите си водачите на Елевзина.

Тези обреди били мистериите, τὰ μυστήρια. Който участвал, бил μύστης, посветен, и нямал право да разкрива видяното. Поемата посочва и защо хората идвали: виделите обредите са щастливи, казва тя, а останалите нямат такава добра участ след смъртта.

Главният празник, Великите мистерии, се провеждал през месец боедромион (септември–октомври). На 15-о число посвещаваните се събирали, а убийците и „варварите“, т.е. онези, които не били гърци, били изключвани. На 16-о се къпели в морето. След дни на пост, на 19-о вървели след статуята на Иакх по Светия път, ἡ ἱερὰ ὁδός, и влизали в светилището по здрач. Тези дни са съвременна реконструкция, а Плутарх (Камил 19) поставя шествието на 20-о число. В химна Деметра отказва вино и иска ечемично брашно и вода с блатна мента, κυκεών, и се съобщава, че и посветените го пиели.

Кой можел да участва? Херодот (8.65) казва, че се посвещавал всеки атинянин или друг грък, който пожелае. Той разказва и как през 480 г. пр.н.е., в обезлюдена Атика, един изгнаник видял прах да се вдига от Елевзина, сякаш от около 30 000 мъже. Изглежда, че отначало обредите били само за атиняни; през римската епоха посветените идвали от цялата империя. Реч от сборника на Демостен (59.21) показва една робиня, Метанейра, доведена, за да бъде посветена.

Преди главния празник идвали Малките мистерии, чествани в Агра извън Атина през антестерион (февруари–март), които били главно пречистване. Година след посвещението човек можел да се върне, за да достигне най-високата степен и да стане ἐπόπτης, „този, който е видял“.

Обредите се извършвали в Телестериона, τελεστήριον, квадратна зала. През втората половина на V в. пр.н.е. тя била разширена за няколко хиляди посветени, които стояли на стъпала по стените. Източниците ни се разминават за строителите: Страбон (9.1.12) посочва Иктин, архитекта на Партенона, а Плутарх (Перикъл 13) посочва Кореб, Метаген и Ксенокъл. Вътре се намирал ἀνάκτορον, вътрешното светилище. Върховният жрец, ἱεροφάντης, „този, който показва светите неща“, бил избиран пожизнено от рода на Евмолпидите.

Какво се е показвало, и днес не е известно. Павзаний (1.38.7), който описва Гърция толкова подробно, казва, че сън го е спрял да опише онова, което се намирало зад стената на светилището. По-късните свидетелства дават само проблясъци: след нощ в мрак ἀνάκτορον се отварял и лумвал голям огън, а християнският автор Иполит казва, че йерофантът показвал житен клас, отрязан в мълчание. Исократ (4.28) изразява обещанието с една фраза: участващите в обреда имат „по-сладки надежди“ за края на живота.

Нарушаването на тайната било сериозно. През 415 г. пр.н.е. Алкивиад бил обвинен, че подражава на мистериите у дома си, като сам играе йерофанта (Тукидид 6.28, Плутарх, Алкивиад 22). Аристотел (Никомахова етика 1111a) дава поета Есхил, във връзка с мистериите, като пример за човек, който не знае, че нещо е било тайна.

Никой не знае със сигурност колко стари са обредите. Фриц Граф не вижда доказуеми корени в бронзовата епоха и датира първото проследимо светилище към VIII в. пр.н.е., докато Майкъл Космопулос в изследването си на разкопките защитава местни корени в бронзовата епоха. Краят е по-ясен: Марк Аврелий възстановил светилището след нашествие през 170 г., император Теодосий (379–395) забранил езическите култове, включително мистериите, а през 395 или 396 г. готски нашественици разрушили светилището. Систематичните разкопки започнали през 1882 г. Археологът Георгиос Милонас, работил на мястото, издал Eleusis and the Eleusinian Mysteries през 1961 г.

Думите са оцелели по-добре от обредите. Днес μυστήριο означава загадка, но и църковно тайнство, например кръщението. Τελετή, някога посвещение, вече е всяка церемония, а γραφείο τελετών е погребална агенция. Μύστης е човек, посветен в каквото и да е. Επόπτης, някога посветеният от най-висока степен, сега е надзорник, а във футбола и страничен съдия. От ἀπόρρητος, „което не бива да се казва“, идва τραπεζικό απόρρητο, банковата тайна. А ἀνάκτορον, светилището на бог, станало ανάκτορα, царски дворец.