Древногръцки и римски богове: сравнение на имената

Древните гърци вярвали в много богове. Най-важните богове живеели на Олимп, най-високата планина в Гърция, затова ги наричаме олимпийски богове. Гърците смятали, че боговете приличат на хората, но са много по-силни и никога не умират.

Цар на боговете бил Зевс, богът на небето и гръмотевиците. Поетът Хезиод разказва историята му в дълга поема, „Теогония“, тоест „раждането на боговете“. След голяма война с титаните другите богове помолили Зевс да стане техен цар, а Зевс разпределил почестите между тях (Теогония 881–885). Всеки бог се грижел за нещо различно. Хера била царица на боговете, Посейдон управлявал морето, Атина била богиня на мъдростта, а Хермес носел вестите на боговете. Гръцката дума за бог е θεός и гърците използват същата дума и днес.

Римляните живеели в Италия. Те имали свои стари богове с латински имена. Юпитер бил техният бог на небето, а Юнона била негова съпруга. Римляните опознали гърците чрез търговията и чрез гръцките градове в Южна Италия. Слушали гръцки истории и виждали гръцки статуи. Малко по малко решили, че техните богове са същите като гръцките. Така Юпитер бил свързан със Зевс, Юнона с Хера, а Меркурий с Хермес.

Някои имена дори са родствени. Името Юпитер идва от стара форма, Jovis-pater, „баща Jovis“. Речниците на латинския език свързват Jovis с гръцкото име Ζεύς и с много стара дума, която означава „светя“, като светлото небе. Един гръцки бог, Аполон, изобщо не се нуждаел от ново име. През V век пр.н.е., по време на страшна епидемия, римляните обещали на Аполон храм и го помолили да пази здравето на народа. Запазили гръцкото му име (Тит Ливий 4.25 и 4.29).

През 217 г. пр.н.е. Рим бил в голяма опасност, във война с Ханибал. Римляните устроили угощение за дванайсет богове, поставени по двойки на шест ложа: Юпитер с Юнона, Нептун с Минерва, Марс с Венера, Аполон с Диана, Вулкан с Веста и Меркурий с Церера (Тит Ливий 22.10). Ето същите дванайсет богове, първо с гръцкото, после с римското им име:

• Зевс (Ζεύς) – Юпитер, цар на боговете
• Хера (Ἥρα) – Юнона, царица на боговете
• Посейдон (Ποσειδῶν) – Нептун, бог на морето
• Атина (Ἀθηνᾶ) – Минерва, богиня на мъдростта
• Арес (Ἄρης) – Марс, бог на войната
• Афродита (Ἀφροδίτη) – Венера, богиня на любовта и красотата
• Аполон (Ἀπόλλων) – Аполон, бог на музиката и светлината
• Артемида (Ἄρτεμις) – Диана, богиня на лова
• Хефест (Ἥφαιστος) – Вулкан, бог на огъня и ковачите
• Хестия (Ἑστία) – Веста, богиня на домашното огнище
• Хермес (Ἑρμῆς) – Меркурий, вестител на боговете
• Деметра (Δημήτηρ) – Церера, богиня на житото и реколтата

Това съответствие не е съвършено. Всеки римски бог запазил и стари римски обичаи, и свои собствени истории.

Погледни небето през нощта. Някои ярки „звезди“ бавно се местят от нощ на нощ. Гърците ги наричали πλανῆται, „скитници“, и оттам идва думата планета. На старогръцки една планета носела името на бог: „звездата на Зевс“, „звездата на Хермес“, „звездата на Афродита“. Римляните дали на планетите имената на своите богове, а българският, английският и много други езици взели римските имена: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Новогръцкият език запазил гръцките имена. Един гръцки ученик учи, че планетите са Ερμής (Меркурий), Αφροδίτη (Венера), Γη (Земя), Άρης (Марс), Δίας (Юпитер), Κρόνος (Сатурн), Ουρανός (Уран) и Ποσειδώνας (Нептун). Нептун бил открит едва през 1846 г. и получил латинското име на бога на морето, затова гръцкият просто го превел като Ποσειδώνας. А съвременното име Δίας идва от Δία, друга стара форма на името Зевс.