Делос — светият остров

Делос е мъничък: дълъг е около 5 километра и широк малко над 1 километър. Единственият му хълм, Кинт, е висок само 113 метра. И все пак за гърците тази νῆσος, този остров, бил едно от най-важните места в техния свят.

Един мит обяснява защо. Богинята Лето очаквала близнаци, а техен баща бил Зевс. Хера, съпругата на Зевс, била разгневена и никоя земя не смеела да приеме Лето. Само Делос се съгласил. Една стара поема, Омировият химн за Аполон, разказва, че Лето прегърнала един φοῖνιξ, една палма, и родила Аполон.

По-късни поети добавили още. Пиндар и Калимах казват, че някога Делос плавал по морето. Калимах казва, че първото му име било Ἀστερίη, защото скочил от небето във водата като ἀστήρ, звезда. След раждането спрял на едно място. В поемата на Калимах моряците му дали ново име, защото вече не плавал ἄδηλος, невидим. Така гърците чували в името Делос думата δῆλος, „ясен, видим“. Помни, че това е разказ, а не история.

Гръцката дума за свят е ἱερός, а святото място е ἱερόν, светилище. Хората са използвали това място много преди гърците от класическата епоха: под светилището на Аполон има останки от 1400–1200 г. пр. Хр. Към края на VII век пр. Хр. жителите на остров Наксос дали на Аполон великолепни дарове. Сред тях имало редица мраморни λέοντες, лъвове, които гледали към една свята λίμνη, езеро. Не знаем колко са били: днешните автори казват поне девет, а някои шестнайсет. Лъвовете, които виждаш днес навън, са копия. Оригиналите са в музея на острова, защитени от времето. Езерото, което Херодот нарича „с форма на колело“, също изчезнало: било пресушено през 1925 г., след избухване на малария.

На Делос имало и необичайни правила. Святият остров трябвало да остане „чист“, затова атиняните го „пречистили“ два пъти. През VI век пр. Хр. атинският владетел Пизистрат изкопал гробовете, които се виждали от светилището. През зимата на 426/425 г. пр. Хр. атиняните премахнали всички гробове на острова. Историкът Тукидид добавя изненадващо правило: оттогава никой нямал право да умира или да ражда на Делос. Хората трябвало да преминат на съседния остров Ренея, който е съвсем близо.

През 478/477 г. пр. Хр., след войните срещу Персия, Атина и много гръцки градове сключили съюз. Тъй като пазели общите си пари на Делос и се събирали в светилището, днес го наричаме Делоски съюз. Около 454 г. пр. Хр. парите били пренесени в Атина. Тогава съюзниците все повече приличали на поданици на Атина.

Най-богатите години на острова дошли по-късно. През 167/166 г. пр. Хр. Рим дал Делос на Атина и го направил свободно пристанище, където търговците не плащали данъци. Самите жители на Делос били прогонени. Търговци пристигали от много страни.

Това богатство имало ужасна страна. Делос станал голям пазар за δοῦλοι, поробени хора. Географът Страбон писал, че там можело да се приемат и изпращат десетки хиляди от тях за един ден. Не можем да проверим числото му, но то показва колко прочут бил пазарът.

Краят бил жесток. През 88 г. пр. Хр., по време на войната между Рим и цар Митридат, войниците му нападнали острова, който нямал стени. Писателят Павзаний казва, че те избили мъжете и поробили жените и децата. През 69 г. пр. Хр. островът бил нападнат отново. През II и III век сл. Хр. оставало само малко селище.

Векове наред Делос бил покрит с камъни и храсти. Около сто пътешественици писали за него между XV и XIX век и на мнозина им се сторил трудно място за посещение. През 1873 г. Френската школа в Атина започнала разкопки и работата продължава оттогава, с прекъсвания. Там са работили и гръцки археолози и учени от други страни. Въпреки това е разкрита само около една трета от античния обект. Голяма част от града още е под земята.

През 1990 г. Делос влезе в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На острова е забранено да се строи, освен сгради, нужни за археологическата работа. Затова тук няма съвременен град, както на други гръцки острови. Посетителите обикновено идват за един ден с кораб от близкия Миконос.

Когато се разхождаш там, потърси редицата лъвове и руините на ναός на Аполон, неговия храм. Гръцкият език още използва тези думи. Островът още се нарича Δήλος, святото място още е ιερό, а ναός още е храм или църква. Днес гърците наричат острова νησί, от древното νησίον, малък остров.