Атлетите и спортът в Древна Гърция

Атлетът се наричал ἀθλητής. Думата е от едно семейство с ἆθλος, състезание, и ἆθλον, награда. Значи атлетът бил човек, който се състезава за награда. И днес гръцката спортна звезда е αθλητής.

На Олимпийските игри можели да се състезават само свободни гърци, мъже и момчета, а родителите им също трябвало да са свободни. Момчетата имали свои състезания. Жените не можели да участват там, но девойките тичали в Олимпия в свои надбягвания, Хереите. Писателят Павзаний разказва за една смела майка. Тя се облякла като треньор, за да заведе сина си на Игрите.

Атлетите тренирали в палестрата и в гимназиона. Бегачите и борците се състезавали голи, с масло по кожата. Носели маслото в малък кръгъл съд, арибал. Много спортове са се родили от лова и войната. Копието например първо било оръжие.

В Олимпия във всяка дисциплина имало само един победител, затова нямало сребърен медал. Това били главните спортове:

• Бягане. Най-късото бягане, στάδιον, било около 192 метра в Олимпия. Същата дума означавала и пистата, а от нея идва съвременната дума στάδιο.
• Диск. Δίσκος бил първо от камък, а по-късно обикновено от бронз. Някои били леки, за момчетата, а други тежки, за мъжете. Около 450 г. пр.Хр. скулпторът Мирон направил прочутия бронзов дискохвъргач. Той е изгубен, но са запазени римски копия от мрамор.
• Копие. Ἀκόντιον било дървен прът, горе-долу колкото атлета на височина, и се хвърляло с кожена примка.
• Скок. За ἅλμα атлетите държали тежести, ἁλτῆρες, от около 1,5 до 4 килограма, и ги размахвали, за да скочат по-далеч. Днес αλτήρες са гири за фитнес: думата се е върнала в гръцкия през френския.
• Бойни спортове. Това били борбата, πάλη, боксът, πυγμαχία, с кожени ремъци около ръцете, и суровият παγκράτιον, смесица от двете.

Πένταθλον имал пет дисциплини: бягане, скок, копие, диск и борба. Учените още не са сигурни дали скокът е бил един или няколко.

На четирите най-големи празника наградата била венец от листа: дива маслина в Олимпия, лавър в Делфи, бор на Истъм и див целин в Немея. Днес наградата на гръцки е έπαθλο, от древното ἔπαθλον.

Други игри давали ценни награди. На Панатинеите в Атина победителите получавали големи рисувани съдове със зехтин. На тези съдове пишат думите ΤΟΝ ΑΘΕΝΕΘΕΝ ΑΘΛΟΝ, „от игрите в Атина“. Градът на победителя също можел да го награди. Плутарх казва, че един закон на Солон давал 500 драхми на атинянина, спечелил в Олимпия.

Някои атлети станали звезди. Милон от Кротон спечелил борбата в Олимпия шест пъти, първия път още като момче. Павзаний казва, че никой не можел да му вземе нар от ръката, а той въпреки това не го смачквал. Леонид от Родос спечелил едни и същи три бягания на четири поредни Игри, от 164 до 152 г. пр.Хр.: дванайсет венеца! Според преданието боксьорът Диагор от Родос бил носен на раменете на двамата си синове победители. Киниска от Спарта, дъщеря на цар, била първата жена, спечелила венеца, защото победилите коне били нейни.

Атина имала свой стадион за спортовете на Големите Панатинеи. Политикът Ликург го построил около 330 г. пр.Хр. в падина между два хълма. Отначало страните му били само от пръст. Около 140 г. сл.Хр. богатият Ирод Атик платил да го покрият с бял мрамор. Пътешественикът Павзаний го нарекъл чудо за очите: στάδιόν ἐστι λευκοῦ λίθου, „стадион от бял камък“.

По-късно стадионът бил изоставен и хората взели мрамора му за други нужди. За Олимпийските игри през 1896 г. той бил построен отново, главно с парите на Георгиос Авероф. Времето било малко. Според Фондацията на елинския свят през 1896 г. само първите четири реда били от мрамор, а горните редове били от дърво, боядисано в бяло. Мраморните работи завършили няколко години по-късно. През 1896 г. бегачът Спирос Луис спечелил маратона и финиширал тук.

Стадионът и днес се използва. През юли 2026 г. на него се проведе състезание по овчарски скок. На гръцки овчарският скок е άλμα επί κοντώ, с древната дума за скок. Същата година започна първото систематично почистване на мрамора му от 120 години.