Древногръцкият полис: какво е град-държава?

Гръцката дума πόλις (полис) означава „град“. Но гръцкият полис е бил повече от град. Той е бил малка, независима държава. В средата е имало град, често със стени, а наоколо – ниви и села. Тези земеделски земи гърците наричали χώρα (хора).

Всеки полис създавал свои закони, избирал свои водачи, имал своя войска и често сечал свои монети. Всеки имал и любим бог или богиня, които го пазели. Атина например имала Атина. Понякога два полиса били приятели, а понякога воювали помежду си.

Колко са били? Историци от Копенхагенския център за полиса съставили списък на всички места, които приблизително между 650 и 325 г. пр.н.е. със сигурност или вероятно са били полиси. Преброили 1035. Повечето били малки. Атина и Спарта били много по-големи от повечето. Всички тези гърци говорели един и същи език и се молели на едни и същи богове, но не живеели в една страна.

Много полиси били построени около висока скала или хълм. Гърците го наричали ἀκρόπολις (акропол), тоест „горният град“. При опасност хората можели да се качат там и да се спасят. На върха стоял ναός, храмът на бога на града. На Акропола в Атина започнали да почитат Атина през VIII в. пр.н.е. През V в. пр.н.е. атиняните построили там за нея Партенона.

Под скалата била ἀγορά (агора), голям открит площад. Тя била сърцето на всекидневния живот. Селяни и занаятчии продавали там храна, съдове и обувки. Гражданите се срещали, за да обсъждат новините. Около агората в Атина се издигали сградата на съвета, служби и съдилища.

Много градове имали около себе си здрава каменна стена, τεῖχος. Извън стените се простирали стопанствата в земите на полиса, с маслини, лозя и жито.

πολίτης (полит) е бил гражданин, член на полиса. Но не всеки, който живеел в полиса, бил гражданин. В повечето гръцки градове всички права имали само свободните възрастни мъже от граждански семейства. Жените, децата, робите и чужденците, които живеели в града, не били пълноправни граждани.

Гражданите имали права и задължения. Те можели да участват в събранията, да помагат за създаването на законите, νόμοι, и да бъдат съдии в съдилищата. Трябвало и да защитават града. Когато имало война, гражданите обличали бронята си и се биели рамо до рамо.

Всеки полис сам избирал как да бъде управляван. В някои властта била у цар или у няколко богати семейства. В Атина самите граждани се събирали в народното събрание и гласували за важните решения. Това била демокрацията. Философът Аристотел писал, че човекът по природа е „политическо животно“, същество, създадено да живее в полис.

Полисът отдавна е изчезнал, но думите му не. Чуй ги на новогръцки:

• πόλη (поли) и днес е обикновената дума за „град“. Много гърци наричат Истанбул просто η Πόλη, „Градът“, по старото му име Κωνσταντινούπολη, „градът на Константин“.
• πολίτης и днес означава „гражданин“.
• αγορά днес означава „пазар“ или „пазаруване“. Грък, който отива по магазините, казва «πάω στην αγορά».
• Ακρόπολη е името на прочутата скала в Атина, но и на други крепости по високите места.

Много други езици също използват полиса. Българските думи „политика“ и „полиция“, както и английското „politics“, идват от думи, изградени върху πόλις. Когато гръцки ученик учи за древния град-държава, той чува думи, които се казват всеки ден на улицата.