Древногръцките имена и тяхното значение

За теб името ти може да е само звук. За древния грък името, ὄνομα, обикновено е било съставено от истински думи. Оксфордският „Лексикон на гръцките лични имена“ изброява почти 400 000 древни гърци. Авторите му обясняват, че гърците са правели имена, като са променяли и свързвали съществителни, прилагателни и глаголи.

Много имена имат две части. Ето пет прочути имена с обичайното обяснение:

• Φίλιππος (Филип): φίλος, приятел, + ἵππος, кон. „Приятел на конете“.
• Νικόλαος (Николай): νίκη, победа, + λαός, народ. „Победа на народа“.
• Σωκράτης (Сократ): σῶς, невредим, + κράτος, власт.
• Ἀριστοτέλης (Аристотел): ἄριστος, най-добрият, + τέλος, цел. „Най-добрата цел“.
• Περικλῆς (Перикъл): περί, „много“, + κλέος, слава.

Други имена са една дума: Εἰρήνη означава „мир“, а Σοφία – „мъдрост“. Някои съдържат бог: Θεόδωρος е „дар от бог“. Но внимавай. Учените предупреждават, че имената се обясняват по-трудно от обикновените думи, затова някои от тези значения са само най-доброто предположение.

Древните гърци не са имали фамилни имена като твоето. Човек обикновено е имал едно име. Как тогава да различиш двама мъже на име Περικλῆς? Добавяло се е името на бащата. Историкът Тукидид пише Περικλῆς ὁ Ξανθίππου, „Перикъл, синът на Ксантип“.

В Атина мъжът можел да добави и своя район. Една реч, запазена сред творбите на Демостен, дава трите части: Μαντίθεον Μαντίου Θορίκιον, „Мантитей, син на Мантий, от Торик“. По-късният писател Диоген Лаертски започва живота на Аристотел с Ἀριστοτέλης Νικομάχου καὶ Φαιστίδος Σταγειρίτης: Аристотел, син на Никомах и Фестида, от Стагира.

Гръцките фамилни имена се появяват много по-късно. Оксфордският лексикон казва, че те се разпространяват широко едва около Войната за независимост, около 1832 г. Много от тях още сочат към баща или предшественик, както старият начин на назоваване: помисли за имената, които завършват на -όπουλος или -ίδης.

В Атина бебето можело да получи името си на празник на десетия ден, δεκάτη. В същата реч един син казва, че баща му направил празника на десетия ден и му дал името. В комедията на Аристофан „Птици“ един герой казва, че току-що е принесъл жертвата на десетия ден и е дал име на новия си град „като на дете“.

В „Облаци“ на Аристофан също се шегуват с избора на име. Мъж от селото се жени за богата жена от града. Когато се ражда синът им, те се карат. Тя иска име с ἵππος, например Ξάνθιππος. Той иска Φειδωνίδης, на дядото. Накрая се разбират за Φειδιππίδης. Това е шега, а не документ, но подсказва, че името на дядото може да е било важно.

Така правели и истинските семейства. Бащата на Сократ се казвал Софрониск, както и един от синовете му. Бащата и синът на Аристотел се казвали Никомах. Бащата и един от синовете на Перикъл се казвали Ксантип. Името можело да дойде и от страната на майката: Херодот казва, че Клистен от Атина носел името на бащата на майка си.

Едно име можело да стигне дори до съда. Двама полубратя използвали едно и също име, Μαντίθεος. Единият твърди, че никой не можел да знае кого от двамата градът вика за задълженията си или за дело.

По-късно християнството променя гръцките имена. Оксфордският лексикон казва, че християнството и античността са двете големи влияния върху съвременните гръцки имена. Към XIII век Ιωάννης, Γεώργιος, Δημήτριος и Μαρία вече са твърдо на първо място. Много гърци носят името на светец и може да празнуват своя имен ден, γιορτή, като рожден ден.

Семейният обичай също остава. Един речник на новогръцкия език дава този пример при думата παππούς, дядо: Ο εγγονός παίρνει συνήθως το όνομα του παππού του, „Внукът обикновено получава името на дядо си“.

Старите имена не изчезват. Оксфордският лексикон казва, че имена като Аристотел, Сократ, Ксенофонт и Демостен „никога не са били забравени“ и че от XVIII век се дават по-често. Буквите почти не се променят: Περικλῆς днес се пише Περικλής, с едно просто ударение. Звукът обаче се променя: днес гърците казват Сократис и Аристотелис.