Детството, играчките и игрите в Древна Гърция

Бебето, βρέφος, прекарвало първите си години у дома с майка си и с бавачки. Бебетата и малките деца имали дрънкалки. Философът Аристотел пише, че дрънкалката на Архит е добро изобретение. Родителите я давали на децата, за да ги занимава и да не чупят нищо в къщата. Малките деца, казвал той, не могат да стоят мирно.

В Атина малките деца имали място и в един голям празник. На Антестериите, пролетен празник на новото вино, най-малките деца вероятно получавали мъничко каниче, наречено χοῦς. Много от тези каничета са изрисувани с играещи деца. На едно от тях, което днес е в музей в Чикаго, малко момче дърпа количка. На друго бебе пълзи към птица.

Философът Платон забелязал, че малките деца сами измислят игрите си, щом се съберат. На днешен гръцки би казал така: τα παιδιά παίζουν, децата играят. Думата παιδί (дете) идва от старогръцкото παιδίον, „малко дете“.

Много древни играчки ни изглеждат съвсем познати. Децата хвърляли и ловели топка, σφαῖρα. Въртели пумпал, στρόβιλος. Търкаляли по улицата обръч, τροχός. Някои имали диск на връвчица, който се качвал и слизал като йо-йо. Имало и люлки, и люлки везни.

Момичетата и момчетата имали кукли, наречени πλαγγόνες, и малки животинки, най-вече кончета, някои на колелца. Повечето играчки, които са запазени, са от глина. Децата със сигурност са имали и играчки от дърво, кожа и плат, но тези материали гният и затова почти нищо от тях не е оцеляло.

Играчка на днешен гръцки е παιχνίδι. Думата идва от старогръцкото παίγνιον, „нещо за игра“, през по-късната форма παιγνίδιον. Думата σφαίρα още съществува, но се е променила. В ежедневието топката обикновено се казва μπάλα, а σφαίρα е сфера или куршум от пушка.

Най-популярната игра от всички били ашиците, ἀστράγαλοι. Ἀστράγαλος е малко кокалче от глезена на овца или коза. То може да падне на четири различни страни. Децата играели с тези кокалчета по два основни начина. Подхвърляли ги във въздуха и се опитвали да хванат колкото се може повече с опакото на ръката. Или ги хвърляли като зарове, за да видят коя страна ще остане отгоре.

На ашици играели момичета и момчета, а също и възрастни. Играта се появява дори в „Илиада“ на Омир. Там душата на Патрокъл си спомня един тъжен ден от детството си. При кавга за ашиците той убил сина на някой си Амфидамант, без да иска. Затова трябвало да напусне дома си и пораснал в къщата на бащата на Ахил.

Историкът Херодот пише, че лидийците, народ от Мала Азия, разказвали, че те са измислили ашиците и игрите с топка по време на дълъг глад. Играели цял ден, за да забравят глада си. Това е хубава история, но никой не знае със сигурност кой е измислил играта.

Когато децата пораснели, някои подарявали играчките си на бог. Едно кратко стихотворение на Леонид от Тарент, написано през III век пр.н.е., разказва за момче на име Филокъл. Той окачил за бог Хермес играчките от детството си: топката си, дрънкалката си от чимшир, ашиците, които толкова обичал, и пумпала си.

Друго стихотворение разказва за момиче на име Тимарета. Преди сватбата си тя дарява на богинята Артемида топката си, дайрето си и куклите си с малките им рокли. Учените още спорят как да четат някои думи в това стихотворение, но то показва как момичетата оставяли детството зад себе си, когато се омъжвали.

Ашиците не изчезнали заедно с древните гърци. Децата продължили да играят с малките кокалчета още много дълго. На новогръцки кокалчетата се наричат κότσια, и играта също. Старата дума ἀστράγαλος още се използва: при лекаря тя означава твоя глезен.