Древен Коринт: градът между две морета

Погледни карта на Гърция. Пелопонес е свързан с континента чрез тясна ивица земя, провлак, на гръцки ἰσθμός. Коринт, Κόρινθος, се намирал до тази ивица, под стръмна скала, наречена Акрокоринт, Ἀκροκόρινθος.

Градът имал две пристанища, по едно на всяко море. Лехайон, Λέχαιον, обслужвал корабите от Италия, а Кенхреи, Κεγχρεαί, корабите от Азия (Страбон 8.6.22). Моряците се страхували от дългия път около Пелопонес, покрай бурния нос Малея. Страбон (8.6.20) цитира поговорка за него: „заобиколиш ли Малея, забрави дома си“. Затова търговците с радост спирали в Коринт.

Така градът забогатял. Още Омир го нарича ἀφνειός, „богат“ (Илиада 2.570), а Тукидид (1.13) казва, че в него винаги е имало пазар. Страбон (8.6.21) предава и един мит: при извора Пирена на Акрокоринт героят Белерофонт хванал крилатия кон Пегас, докато пиел вода.

Около 750 г. пр.н.е. властта била в ръцете на един род, Бакхиадите. Около 657 г. пр.н.е. човек на име Кипсел, Κύψελος, ги свалил и управлявал сам като τύραννος. В древна Гърция думата означавала владетел, взел властта със сила или извън закона; днес означава най-вече жесток владетел. Херодот (5.92) разказва, че като бебе Кипсел бил скрит от убийците си в сандък, κυψέλη, и получил името си от него. В днешния гръцки κυψέλη означава кошер. Синът му Периандър, Περίανδρος, го наследил около 627 г. пр.н.е. и умрял през 580-те години пр.н.е.; източниците дават различни години.

Коринтяните основали Сиракуза в Сицилия и се заселили в Керкира, днешен Корфу, според традицията около 733 г. пр.н.е. Тукидид (1.13) съобщава, че според преданието те построили първите триери в Гърция, и назовава коринтски корабостроител, ναυπηγός, на име Аминокъл. Той отбелязва и най-старата известна му морска битка, между Коринт и Керкира.

Грънчарите на Коринт изобретили чернофигурната техника: тъмни силуети с издълбани детайли. Малките им съдове за масло, арибалите, се разпространили широко през VII в. пр.н.е. Херодот (2.167) добавя, че коринтяните презирали занаятчиите по-малко от другите гърци.

Корабите можели изобщо да избегнат Малея, ако пресекат провлака по суша. Страбон (8.6.22) нарича този преход δίολκος. Археологът Николаос Верделис разкопавал тук от 1956 г. път, настлан с камък, и го датирал около 600 г. пр.н.е., времето на Периандър. Настилката има улеи, които той тълкувал като водачи за колела.

Тукидид (8.7–8) разказва как спартанците през 412 г. пр.н.е. планирали да прехвърлят кораби през провлака. Днес повечето историци смятат, че военните кораби не са били прекарвани редовно оттук и че каруците са носели главно тежки товари, може би дървен материал или мрамор.

Хората мечтаели и за канал, διῶρυξ, дума, която използва още Херодот. Павзаний (2.1.5) видял мястото, където някой опитал да копае и се отказал. Други източници назовават император Нерон, през 67 г. Каналът, на днешен гръцки διώρυγα, най-после бил открит през 1893 г. Дълъг е около 6,3 км и пресякъл части от стария път. Гърците и днес казват ο Ισθμός της Κορίνθου.

Коринт останал прочут. Еврипид поставил там действието на своята Медея, а Плутарх (Александър 14) разполага срещата на Александър и Диоген близо до града. После, през 146 г. пр.н.е., римският пълководец Луций Мумий го разрушил (Павзаний 7.16; Страбон 8.6.23). Страбон съобщава, по думите на историка Полибий, който бил там, че войниците играели настолни игри върху прочути картини, хвърлени на земята.

Според Страбон след това градът дълго останал пуст, докато Юлий Цезар не изпратил заселници, главно освободени роби; колонията се датира към 44 г. пр.н.е. Заселниците разкопавали стари гробове и продавали съдовете в Рим като νεκροκορίνθια. В този римски Коринт апостол Павел останал година и шест месеца (Деяния 18:11). Писмата му до тамошните християни носят на гръцки заглавието «Προς Κορινθίους».

Днес руините се намират в Αρχαία Κόρινθος. Американската школа за класически изследвания прави разкопки тук от 1896 г. Седем монолитни колони от храма на Аполон, от средата на VI в. пр.н.е., още стоят изправени. Те са дорийски, макар че по-късният коринтски ордер, κορινθιακός ρυθμός, носи името на града. Съвременният Коринт бил построен на няколко километра оттук след земетресение през 1858 г.