Архитектурните ордери: дорийски, йонийски и коринтски

Колоната е висок каменен стълб, който държи покрив. На старогръцки тя се наричала κίων. Днес гърците казват κίονας в учебник по история и κολόνα в ежедневието.

Гръцката колона има три части:

• база, стъпалото долу (някои колони нямат);
• стъбло, дългото тяло, често с прави жлебове, наречени канелюри, ραβδώσεις;
• капител, по-широкият връх, κιονόκρανο, който носи тежките каменни греди.

Гърците строели по няколко постоянни стила. Всеки стил имал свой вид колона, свои пропорции и своя украса по гредите отгоре. На български такъв стил се нарича ордер. На гръцки е ρυθμός, същата дума като „ритъм“ в музиката. Гръцките ордери са три: дорийски, йонийски и коринтски. Най-лесно ги разпознаваш, като погледнеш нагоре към капитела.

Дорийският ордер, δωρικός ρυθμός, е най-старият. Името му идва от дорийците, един от гръцките народи. Използвали го в континентална Гърция и в гръцките градове в Южна Италия и Сицилия. Учените смятат, че формите му идват от по-стари дървени сгради, които по-късно били повторени в камък.

Дорийската колона е дебела и здрава. Тя няма база: стои направо върху най-горното стъпало на храма. Капителът ѝ е много прост, като кръгла възглавница с плоска квадратна плоча отгоре.

Най-известният дорийски храм е Партенонът на Акропола в Атина. Построен е за богинята Атина между 447 и 438 г. пр. Хр., а скулптурите му са завършени през 432 г. пр. Хр. Архитекти били Иктин и Каликрат, а скулпторът Фидий ръководел работата. Партенонът е дорийски отвън, но има и някои йонийски части вътре.

Йонийският ордер, ιωνικός ρυθμός, е наречен на йонийците, гърци, които живеели по брега на Мала Азия (днешна Западна Турция) и на островите в Егейско море. Там се издигали някои от най-големите му храмове, като храма на Артемида в Ефес.

Йонийската колона е по-тънка и по-лека от дорийската. Стои върху база от каменни пръстени. Капителът ѝ се познава лесно: има две спирали, които се извиват надолу вляво и вдясно, като навит свитък. На гръцки тези спирали се наричат έλικες, а на български – волути.

Римският архитект Витрувий, който написал книга за архитектурата, сравнил двата стила с хора. Той казвал, че дорийската колона е като силен мъж, а йонийската – като жена, а волутите са нейните къдрици. Това е неговото сравнение, а не правило на гръцките строители.

В Атина Ерехтейонът на Акропола е йонийски храм. Построен е между 421 и 406 г. пр. Хр. за Атина и Посейдон.

Коринтският ордер, κορινθιακός ρυθμός, е най-младият и най-украсеният. Наречен е на град Коринт. Много прилича на йонийския: голямата разлика е капителът, покрит с издълбани листа на растение, наречено акант, άκανθος, с малки спирали отгоре.

Витрувий разказва как уж се появил. Едно младо момиче от Коринт починало и неговата бавачка сложила любимите му вещи в кошница на гроба, покрита с керемида. Около кошницата израснал акант. Един скулптор на име Калимах го видял и направил капители с тази форма. Това е хубава легенда, но никой не може да я докаже.

Най-старият намерен досега коринтски капител бил вътре в храма на Аполон в Басе, в планините на Пелопонес, построен около 420–400 г. пр. Хр. Отначало гърците използвали коринтските колони главно вътре в сградите. По-късно римляните обикнали този ордер и го използвали навсякъде, например в огромния храм на Олимпийския Зевс в Атина. Римляните добавили и два свои ордера – тоскански и композитен.