Гърция под римска власт: „Завладяната Гърция завладя победителя“

Около 200 г. пр.н.е. Гърция е страна на градове и съюзи, а най-силната власт наблизо са царете на Македония. Рим, изгряваща сила от Италия, воюва с тези царе и побеждава: разбива Филип V през 197 г. пр.н.е. и сина му Персей през 168 г. пр.н.е. През 146 г. пр.н.е. римска армия унищожава богатия град Коринт. Оттогава Рим е господар на Гърция.

Тогава се случва нещо необичайно. Победителите започват да се възхищават на културата на хората, които са разбили. Млади римляни отиват да учат в Атина, а образованите римляни говорят гръцки. Римският поет Хораций го казва в прочут стих: „Завладяната Гърция завладя дивия си победител“. Рим печели войните, но гръцките книги, изкуство и идеи спечелват много римляни.

На Истмийските игри през 196 г. пр.н.е. глашатай прочита на стадиона послание: римският Сенат и пълководецът Фламинин, след като са победили Филип, обявяват за свободни осем гръцки народа, без гарнизони и без данък (Полибий 18.46). Ръкоплясканията са толкова силни, че той трябва да го повтори. Историците още спорят какво разбира Рим под ἐλευθερία: гърците чуват самоуправление, а за Рим това може би означава малки разединени градове, всеки сам за себе си.

Това не трае дълго. След Пидна над хиляда ахейци, обвинени, че са подкрепяли Персей, са изпратени в Италия; шестнайсет години по-късно от тях остават най-много триста (Павзаний 7.10). Един от тези задържани е Полибий. Той опознава римски водачи и пише на гръцки историята на възхода на Рим.

През 146 г. пр.н.е., след война с Ахейския съюз, Луций Мумий превзема Коринт с щурм и го подпалва. Повечето хора, намерени там, са убити, а жените и децата са продадени като роби (Павзаний 7.16). Коринт остава пуст, докато Юлий Цезар не го основава отново като римска колония около 44 г. пр.н.е. (Страбон 8.6.23). Спорно е как е управлявана Гърция в началото. За 27 г. пр.н.е. Дион Касий посочва като провинция (ἐπαρχία) „Гърция с Епир“; Павзаний нарича провинцията на нейния управител Ахея.

Прочутият стих е у Хораций, Послания 2.1.156–157: Graecia capta ferum victorem cepit et artes intulit agresti Latio, „завладяната Гърция завладя дивия си победител и донесе изкуствата в селския Лациум“. Това е погледът на поет, а не история на завоеванието. Хораций казва също, че Атина е допълнила образованието му и че е търсил истината „в горичките на Академ“ (Послания 2.2.43–45).

Завоеванието може да бъде жестоко. За обсадата си през 87–86 г. пр.н.е. Сула изсича дърветата на Академията, а после превзема Атина със страшно клане (Плутарх, Сула 12–14). Адриан е различен: той завършва храма на Зевс Олимпийски и го посвещава през 131/132 г., повече от шест века след началото на строежа. През 267 г. херулите разграбват Атина.

Гръцкият остава език на знанието. Плутарх от Херонея пише успоредни животописи на гърци и римляни. Епиктет, роден като роб, преподава в Никопол. Гален от Пергам лекува в Рим и пише на гръцки. На гръцки пише и Марк Аврелий своите Размисли.

Гърците дават нови задачи на стари думи. В обявлението у Полибий Сенатът е ἡ σύγκλητος, а Фламинин е στρατηγὸς ὕπατος, гръцкият превод на титлата консул. Провинцията е ἐπαρχία, а αὐτοκράτωρ в крайна сметка означава император. Всички те са живи: Σύγκλητος ръководи гръцки университет, Ύπατη Αρμοστεία е агенцията на ООН за бежанците, а επαρχία значи и „провинция, селски край“. Римският път, който Страбон нарича ἡ Ἐγνατία ὁδός (7.7.4), дава името си на магистралата Εγνατία Οδός, макар че трасетата се различават.

Най-голямата промяна е едно име. През 212 г. Каракала прави свободните жители на империята римски граждани; Дион Касий (78.9) смята, че е искал повече данъци. Хората, които наричаме византийци, се наричат Ῥωμαῖοι, а държавата си Ρωμανία. В народната реч Ρωμαίος постепенно става Ρωμιός, а езиковедът Манолис Триандафилидис обяснява как едно политическо име започва да означава грък. Историците още спорят каква идентичност е това, колко широко е споделяна и как някои от тези „римляни“ отново стават елини.