Басните на Езоп на гръцки

Езоп, на старогръцки Αἴσωπος, е най-известният разказвач на басни. Но знаем много малко за него. Едно ранно сведение идва от историка Херодот, през V век пр.н.е. Херодот поставя Езоп в VI век пр.н.е. Той казва, че Езоп бил роб на Иадмон, човек от остров Самос. Нарича го λογοποιός, създател на истории. Разказва също, че Езоп бил убит и че хората от Делфи след оракул по-късно предложили обезщетение за смъртта му.

По-късни автори добавили още много разкази. В комедия на Аристофан Езоп е обвинен, че е откраднал свещена чаша в Делфи. Други истории го правят съветник на цар Крез. Днес много изследователи смятат, че вероятно не е имало истински Езоп. За тях името му е етикет за група стари истории. Не можем да сме сигурни.

Басната е много кратка история с поука. Животните говорят и се държат като хора. На старогръцки такава история е μῦθος. Едно изречение в края често обяснява поуката. Това е ἐπιμύθιον, дума от ἐπί и μῦθος.

• Лисицата и гроздето (Ἀλώπηξ καὶ βότρυς). Гладна лисица вижда грозде, което виси от лоза. Не може да го стигне. Докато си тръгва, казва: «Ὄμφακές εἰσιν», „Незряло е.“ Поуката: някои хора се провалят, защото са слаби, а после обвиняват обстоятелствата.
• Цикадата и мравките (Τέττιξ καὶ μύρμηκες). Зима е. Гладна цикада моли мравките за храна. Защо не събра храна през лятото, питат те. „Пеех“, казва тя. Мравките се смеят: тогава танцувай през зимата! Някои книги казват „щурец“, но на гръцки думата е τέττιξ, цикада.
• Костенурката и заекът (Χελώνη καὶ λαγωός). Заекът се смее на краката на костенурката и затова правят състезание. В една гръцка версия съдия е лисица. Заекът разчита на краката си и заспива. Костенурката не спира и побеждава.

В началото хората са предавали басните устно. Този вид история е по-стар от датите, които се дават за Езоп. Около 700 г. пр.н.е. поетът Хезиод вече разказва кратка история, в която ястреб говори на славей. През 399 г. пр.н.е. Сократ е в затвора и чака смъртта. Платон казва, че той взел „μύθους на Езоп“, които знаел, и ги написал в стихове.

През IV век пр.н.е. атинянинът Деметрий Фалерски съставя сборник с басни. Днес той е изгубен. През I век сл.н.е. Федър пише басни на латински стихове. Бабрий ги пише на гръцки стихове, може би в края на I или през II век сл.н.е. Съвременните издания печатат гръцки басни в проза от по-късни сборници, като изданието на Емил Шамбри. През XVII век френският поет Лафонтен ги преразказва и много от версиите, които знаем днес, идват от неговите.

Прочети басня на глас на гръцки и ще чуеш днешните думи. Костенурката, χελώνη, сега е χελώνα. Заекът, λαγώς, сега е λαγός. Лисицата е изминала по-дълъг път: сродна древна форма, ἀλωπά, се е променяла постепенно през Средновековието, докато стане αλεπού. Мравката, μύρμηξ, е станала μυρμήγκι чрез умалителна форма, μυρμήκιον. Цикадата, τέττιξ, е станала τζίτζικας, а самият звук на насекомото, τζι τζι, е помогнал за тази промяна.

Някои думи не са останали в ежедневната реч. Думата βότρυς от басната, грозд, сега е само книжовна дума в ботаниката. Гърците казват σταφύλι, която идва от друга древна дума, σταφυλή. Незрялото грозде, ὄμφαξ, днес обикновено се нарича αγουρίδα, по-късна дума. Но μύθος е още тук. Един гръцки речник дава за пример «οι μύθοι του Αισώπου», а επιμύθιο още е думата за поуката на една история.