Велика Гърция: гърците в Южна Италия и Сицилия

От VIII в. пр.н.е. групи гърци напускали родните си градове и плавали на запад, към бреговете на Южна Италия и Сицилия. Историците все още спорят за причините. В много части на Гърция добрата обработваема земя не стигала, някои искали да търгуват, а други трябвало да заминат след раздори у дома.

Новото селище се наричало ἀποικία, колония: буквално дом „далеч“. Градът, от който идвали заселниците, бил тяхната μητρόπολις, „градът майка“, а човекът, който ги водел, избирал мястото и разпределял земята, бил οἰκιστής, основателят. Колонията не била управлявана от метрополията. Тя била свободен град държава, но обикновено запазвала същите богове, празници и същия диалект.

Едно от най-старите гръцки селища на Запад се намирало на остров Иския край Неапол, който гърците наричали Питекуса. Заселници от Евбея живеели там през VIII в. пр.н.е., а около 750 г. пр.н.е. основали Кюме (Кума) на отсрещния бряг. В гроб на Питекуса археолозите открили малка чаша от около 730 г. пр.н.е. с три надраскани реда гръцки стихове: едно от най-старите гръцки стихотворения, намирани някога записани.

Тукидид, който пише през V в. пр.н.е., разказва историята на първите гръцки колонии в Сицилия (6.3). Първи дошли халкидяни от Евбея, водени от Тукъл, и основали Наксос, където издигнали олтар на Аполон Основател. Година по-късно Архий от Коринт основал Συρακοῦσαι, Сиракуза, след като прогонил местните сикули от остров Ортигия, където и днес е старият град. По числата на Тукидид историците традиционно датират Наксос в 734 г. пр.н.е., а Сиракуза в 733 г. пр.н.е., но тези дати са само приблизителни.

На сушата „пръстите“ и „петата“ на италианския ботуш се изпълнили с гръцки градове: Ῥήγιον (Реджо) на протока срещу Сицилия, Сибарис и Кротон на йонийския бряг и Τάρας (Таранто), който според Антиох Сиракузки, цитиран от Страбон (6.3.2), бил основан от група спартанци, принудени да напуснат своя град. По-късно заселници от Кюме основали наблизо втори град и го нарекли Νεάπολις, „новият град“: днешния Неапол (Страбон 5.4.7).

Всеки град бил независим и те често воювали помежду си. Сиракуза станала най-силната държава в Сицилия и през 415–413 г. пр.н.е. разгромила огромна атинска експедиция, както описва Тукидид в книги 6 и 7.

Римляните наричали областта Magna Graecia, превод на гръцкото Μεγάλη Ἑλλάς, „Велика Гърция“. Страбон (6.1.2) обяснява, че гърците там станали толкова могъщи, че дали това име на Южна Италия и на Сицилия. Античните автори не винаги били съгласни дали Сицилия влиза в нея, а много съвременни книги използват името главно за гръцките градове на Апенинския полуостров.

Много от тези градове забогатели от земеделие и търговия. Сибарис бил толкова прочут с богатството си, че „сибарит“ и днес означава на английски, френски и италиански човек, който обича разкоша. Около 510 г. пр.н.е. градът бил разрушен във война със съседния Кротон. Диодор (12.9) казва, че войската на Кротон била водена от Милон, шесткратен олимпийски шампион, макар че стотиците хиляди войници, които споменава, не може да са истина.

Гръцкият Запад бил и родина на идеи. Питагор дошъл от Самос в Кротон около 530 г. пр.н.е. и събрал там общност от последователи. Парменид и Зенон преподавали в Елея, Емпедокъл бил от Акрагас (Агридженто), а Архимед, великият математик и инженер, се родил в Сиракуза. Поетът Теокрит, пръв написал пасторални стихове за овчари, вероятно също бил от Сиракуза.

През III в. пр.н.е. Рим поел контрола над Южна Италия, а после и над Сицилия. Сиракуза паднала през 212 г. пр.н.е. след дълга обсада. Тит Ливий (25.31) разказва как Архимед, вглъбен в геометрични фигури, начертани в пясъка, бил убит от войник, който не знаел кой е той, и как римският пълководец Марцел скърбял за смъртта му.

Гръцкият не изчезнал изведнъж. Страбон, който пише по времето на император Август, казва, че по-голямата част от областта била станала „варварска“, освен Таранто, Регион и Неапол (6.1.2), и че Неапол още пазел своите гимназиони, своите братства, φρατρίαι, и гръцкия начин на живот (5.4.7).

И днес се говори гръцки в няколко села на Саленто, в Апулия, и на Калабрия, край Реджо. Езиковедите отдавна спорят откъде идва този език. Едни го смятат за пряк наследник на езика на античните заселници, със стари дорийски черти; други мислят, че произлиза главно от гръцкия на византийската епоха, когато Южна Италия отново била управлявана от Константинопол. И двете мнения имат привърженици, а въпросът остава открит.