Златният век на Перикъл

Перикъл бил атинянин от знатен род. Баща му, Ксантип, бил пълководец в Гръко-персийските войни, а майка му, Агариста, била от семейството на Клистен, човека, който основал атинската демокрация. Перикъл не бил нито цар, нито тиран. Бил обикновен гражданин, който говорел много добре и умеел да убеждава народното събрание.

Официалната му длъжност била стратег, στρατηγός, тоест пълководец. Всяка година атиняните избирали десет стратези, които командвали войската и флота. Повечето други длъжностни лица в Атина се избирали с жребий, но стратезите се избирали с гласуване, защото градът се нуждаел от опитни водачи. Перикъл бил избиран отново и отново: Плутарх пише, че след изгонването на неговия съперник Тукидид (не историка) Перикъл бил стратег петнадесет години подред.

Историците наричат десетилетията на неговото ръководство, до 429 г. пр.н.е., века на Перикъл или „златния век“ на Атина. Това са съвременни названия: атиняните не ги използвали.

Перикъл отворил демокрацията за по-бедните граждани. Според „Атинската държавна уредба“ (27) той пръв дал на съдиите заплата, μισθός, за да може един селянин или занаятчия да прекара ден в съда, без да губи доходите си. Съперникът му Кимон бил много богат и печелел приятели с подаръци; Перикъл отговорил, като плащал на гражданите от обществени пари. Критиците казвали, че така съдилищата се напълнили с хора, които искали само заплатата.

През 451/0 г. пр.н.е. Перикъл предложил и закон: гражданинът трябвало да има баща атинянин и майка атинянка („Атинската държавна уредба“ 26.3). Гражданството станало по-ценно и по-трудно за получаване.

Колко власт имал един човек? Тукидид, който живял през тези години, писал, че Атина била „по име демокрация, а на дело власт на първия гражданин“ (2.65.9). Все пак Перикъл трябвало да печели всяко гласуване в събранието, а през 430 г. пр.н.е. ядосаните атиняни дори го глобили. Жените, чужденците и робите нямали никакви политически права.

След Гръко-персийските войни много гръцки градове се обединили с Атина в съюз, συμμαχία, който наричаме Делоски съюз. Всеки член изпращал кораби или плащал годишен данък, φόρος. Хазната първо се пазела на остров Делос, но през 454/3 г. пр.н.е. била пренесена в Атина. Оттогава една шестдесета част от данъка се давала на богинята Атина, а списъците с тези плащания били издълбани върху огромна мраморна стела на Акропола, която е запазена и днес.

С това богатство Атина построила наново храмовете, изгорени от персите. Партенонът, Παρθενών, бил построен през 447–432 г. пр.н.е. от архитектите Иктин и Каликрат. Скулпторът Фидий ръководел цялото строителство и създал вътре голямата статуя на Атина от злато и слонова кост, ἄγαλμα. Пропилеите, входът на Акропола, били завършени за пет години от Мнезикъл.

Плутарх („Перикъл“ 12) разказва, че противниците на Перикъл казвали, че Атина се украсява с парите на съюзниците. Перикъл отговарял, че съюзниците плащат за защитата си и че строежите дават заплата на хиляди каменоделци, дърводелци, моряци и носачи.

Перикъл живеел сред забележителни хора: Фидий, философът Анаксагор, който учел нови теории за Слънцето и небето, и Аспасия, умна жена от Милет, която била негова спътница. Плутарх („Перикъл“ 31–32) разказва, че враговете му го нападали чрез тях: Фидий бил обвинен, че е откраднал злато от статуята на Атина, а после хвърлен в затвора, Аспасия била съдена за безбожие, а Анаксагор трябвало да напусне Атина. Самият Плутарх признава, че „истината не е ясна“, и много историци се съмняват в някои от тези истории, които идват отчасти от комедийните поети.

През 431 г. пр.н.е. започнала Пелопонеската война със Спарта. Планът на Перикъл бил да прибере селското население зад градските стени и да воюва по море. През първата зима той произнесъл прочутата надгробна реч, ἐπιτάφιος, за загиналите (Тукидид 2.35–46). Но през 430 г. пр.н.е. в препълнената Атина избухнала страшна чума. Перикъл бил глобен, а после отново избран за стратег. Умрял през 429 г. пр.н.е., две години и шест месеца след началото на войната (Тукидид 2.65.6). Атина загубила войната през 404 г. пр.н.е.