Произход на гръцката азбука

Много отдавна гърците нямали азбука. Около 800 г. пр.н.е., може би малко по-рано или по-късно, те я научили от финикийците. Финикийците живеели на брега на днешен Ливан. Те били търговци и плавали из цялото Средиземно море. Пишели с малък набор от знаци и всеки знак означавал един звук.

Гърците взели тези знаци и ги направили свои. Дори имената останали близки: финикийските букви алеф, бет и гимел станали гръцките ἄλφα, βῆτα и γάμμα. Историкът Херодот, който пишел през V век пр.н.е., разказва, че йонийските гърци наричали буквите си Φοινικήια, тоест „финикийски“ букви. Той предава и старата легенда, че Кадъм ги донесъл в Гърция от Финикия. Историците са съгласни, че буквите идват от Финикия, но още спорят кога и къде точно гърците са ги научили за първи път.

Финикийското писмо показвало само съгласните, звуци като б, г или д. Читателите трябвало да отгатват гласните, звуци като а, е или о. Това вършело работа за финикийския език, но гръцкият има нужда от гласните си: без тях много гръцки думи изглеждат еднакво.

Затова гърците имали хитра идея. Някои финикийски букви означавали звуци, които гръцкият не използвал. Гърците запазили тези букви и им дали нова задача: да показват гласни. Алеф например бил кратко спиране на въздуха в гърлото; в гръцкия станал ἄλφα, звукът а. Днес тези звуци се наричат φωνήεντα, гласни, а другите σύμφωνα, съгласни. Понеже записвала и едните, и другите, много учени наричат гръцката азбука първата истинска азбука. Дори думата „алфабет“, ἀλφάβητος, е гръцка: тя съединява имената на първите две букви, алфа и бета.

Най-старите гръцки текстове, написани с букви, са от VIII век пр.н.е. Известен пример е кана за вино, намерена край портата Дипилон в Атина. Някой надраскал върху нея кратък текст с ранни гръцки букви. Това е един от най-старите гръцки надписи, които познаваме. Днес каната се намира в Националния археологически музей в Атина.

Отначало не всички гръцки градове пишели по един и същи начин. Всяка област имала своя местна азбука, с малко по-различни форми на буквите и дори с някои различни букви. Първите писари не винаги пишели отляво надясно. Едни пишели отдясно наляво, като финикийците, а други се обръщали в края на всеки ред, като вол, който оре нива. Използвали само главни букви, често без интервали между думите. Малките букви се появили много по-късно, при писарите от византийската епоха.

Йонийците живеели на брега на Мала Азия, в днешна Турция, и на близките острови. Тяхната азбука имала две букви, които липсвали в старата атинска азбука: η, ета, за дълго е, и ω, омега, за дълго о. В старото атинско писмо една-единствена буква E означавала и краткото, и дългото е.

През 403/2 г. пр.н.е. Атина решила да пише официалните си документи с йонийската азбука. Това била голяма стъпка към една азбука за всички гърци. По-късно завоеванията на Александър Велики, който умрял през 323 г. пр.н.е., разпространили йонийските букви още по-далеч.

Тази азбука има 24 букви, от άλφα до ωμέγα. Гръцките деца и днес учат в училище точно тези 24 букви. И латиницата, с която се пише на английски и на много други езици, води началото си от гръцките букви.